Автор: boni
Дата: 05-11-05 22:53
Изчетох с интерес първият "бълграски" брой на NG.Винаги ми е харесвал характерният стил на списанието - дълги и увлекателни тематични разкази, засягащи определени теми и гарнирани с прекрасни фотографии.
Не направи изключение и тоя брой като цяло.
С една малка разлика. Изключението е една "кръпка" на българския екип към чудесния материал от 25страници за дълголетието от Дан Бютнър и фотографът Дейвид Маклейн.
След материала има едно своеобразно продължение от 2 страници за дълголетниците в Родопите. Точно това продължение ми развали кефа от цялото списание. Толкова ли беше трудно българският екип да се постарае малко повече и тези 2 странички поне да се доближават до духа и смисъла на основната тема.Текста е твърде отвлечен,сух и безличен. На фона на човешкият разказ на Дан Бютнър,поднесен с топло отношение и на места лек хумор и засягащ различни конкретни човешки съдби, частта за родопските дълголетници изглежда извадена като от стар учебник .Фотографията пък на 70-80 годишна селянка с магаре е на светлинни години от,показаното в предишните страници.
Толкова ли беше трудно тези 2 български странички да разкажат за един истински български столетник с интересна съдба и лична история...И снимката да е хубав чувствен портет,направен майсторски в естествената му среда и с подходяща светлина и ракурс..
Това не е професионално отношение, не знам как да го нарека - чиста немарливост, мързел или...
И няма смисъл от оправдания - това е първия брой на БГ,нещата ще улегнат.
Това е NG - списание кумир за милиони с едновековна история!Ако нашият екип мисли да я кара така,по-добре хич да не продължава, само преводът е достатъчен.
|
|