Автор: Ivan_A
Дата: 26-10-05 14:24
Оригинал: http://194.100.88.243/petteri/pont/Pontification/o_Boring_Photographs/a_Boring_Photographs.html
Опит за превод със съкращения:
"Скучна, отегчителна фотография
Отегчителни не са снимките, за които може би първо сте се сетили.
Снимките от семейния албум не са отегчителни ....
Напротив ...
Семейният албум е изпълнен със спомени ...
По-скоро бих разгледал нечий семеен албум, отколкото да отида
на изложба с претенциозни, големи ... отегчителни фотографии.
------------------------------------------------------------------------------
Фотографията е "разкрачена" между изкуството и полезното.
Повечето фотографии са стриктно утилитарни ...
Те рядко са отегчителни ...
Отегчителната фотография вирее в царството на т.нар. "художествена фотография"-
т.е. "фотография, чиято единствена причина за съществуване е собственото й
съществуване като обект" ...
-------------------------------------------------------------------------------
Нещо ужасяващо изглежда се случва с хората, когато те изведнаж осъзнаят,
че камерата която държат може да създаде неща, прятни по самосебе си.
Изведнаж те неочаквано спират да правят интересни снимки - снимките, с които
запълват семейните си албуми, разказващи истории, събуждащи чувства, запазващи
спомени.
Попадат в бездната на безкрайни макро снимки на цветя и портрети на патки.
/"endless flower macros and portraits of ducks."/
След това, с прогресирането им в това, което считат за худ.фотография,
се издигат до вяли софт-фокус портрети на престорено усмихващи се жени/евентуално
облечени/, черно-бели етюди на внимателно проучени, изкусно осветени актове
- перфектни тела на черен фон, орли в зоопарка..., мотоциклети на виражи,
пейзажи в "златния час"с планини и вода, или макро на бубулечки.
-----------------------------------------------------------------------------------
В края на краищата някои от тях осъзнават безплодността на всичко това и
навлизат в бунтарски режим - лошо експонирани серии с едро зърно или замъглени -
на нищо особено ...
Влезте в кой да е фото сайт и ще видите хиляди такива ...- истинска "дъвка" за очите.
------------------------------------------------------------------------------------
Повечето любители се прехласват по техниката - повече или по-малко.
Аз съм същия.
Бих похарчил всичките ми приходи за фототехника, ако нямах съпруга,
която да ми напомня, че има и други, по-важни неща в живота.
Въпросът е ЗАЩО?
-------------------------------------------------------------------------------------
Вярвам, че дълбоката причина е несъзнателното неудовлетворение, което идва,
когато престанеш да се занимаваш с хобито си заради теб самия и започнеш
заради другите.
Независимо колко макро и млади госпожици си снимал, независимо, че са точно толкова
рязки и добри, колкото си искал - гледаш ги и чувстваш празнота.
И естествения импулс е да я запълниш, като си купиш още нещо от тези възхитителни
фото-джаджи, които ни предлагат отвсякъде.
"What shall we use to fill the empty spaces
Where the waves of hunger roar?
Shall we set out across this sea of faces
In search of more and more applause?
Shall we buy a new guitar?
Shall we drive a more powerful car?
From "Empty Spaces," by Roger Waters "
Отвратителното на новите покупки е, че ДЕЙСТВА.
Поне за кратко.
Когато си купиш нова играчка, започваш да си играеш с нея - излизаш и снимаш.
Тъй като е нова, различна от старите - правиш нещата различно и получаваш нещо,
което не те оставя толкова празен.
Докато отново започнеш да мислиш за ДРУГИТЕ, влизаш отново в коловоза и ...
празнотата вътре започва да се събира отново ... и всичко се повтаря.
-------------------------------------------------------------------------------
Понякога празнотата прераства в горчивина и започваш да правиш злобни коментари за
замазани "арт" снимки, за лоши технически снимки, за хора, които просто са с
"ГРЕШНАТА" марка камера.
---------------------------------------------------------------------------------
Евентуално, започваш да произвеждаш замъглени, зърнести, грозни снимки на нищо конкретно и
получаваш моментна удовлетвореност от събарянето на всичко. което толкова грижливо
си градил...
Докато осъзнаеш, че просто следваш нови условности - за да задоволиш друга група хора.
Само дето сега тя е по-малка - група, която обича да се облича в черно, пуши много, виси по кафетата.
И през цялото това време, малкият художник в теб, който те въвлече в това хоби, хлипа
в някой ъгъл на душата ти, пренебрегнат и забравен, с никакъв шанс да бъде чут, освен чрез
това чувство на празнота, чрез тишината, която така отчаяно се мъчиш да заглушиш с щракане на
затвора на камерата, с мегапиксели, с флуоритни лещи на обективите, с А3 принтери ...
-----------------------------------------------------------------------------------------
Големият въпрос. Големият въпрос, който се изправя пред всеки от нас, може би след като празнотата се
превърне в неудовлетвореност, преоблечена като гняв .....
ЗАЩО? Защо изразходваме толкова необикновено много от нашето време и усилия в мислене за камери,
обсъждайки камери, пипайки камери, купувайки камери, продавайки камери? Какво бе това, което ни
въвлече във фотографията?
Обикновено причините не се излагат или не са съзнателно определени - но не са забравени.
/тук не съм сигурен в превода!/
---------------------------------------------------------------------------
В началото фотографията е инстинктивна. Някои са толкова талантливи, че това е всичко, от
което се нуждаят - и практика.
...............
... Други превръщат това, което е започнало като страст в професия - и започват да снимат макрокитки и
девойки за пари, за клиенти - също толкова оковани от невидимите вериги на условностите. И с всяко
клик-ване на затвора, страстта потъва все по-дълбоко и по-дълбоко в нишите на душата.
Все пак, някои успяват да се отърсят. Стигат до етап, когато си задават въпроса. И или намират някакъв
отговор и отново започват да създават интересни снимки, или се отказват от фотографията, или намират
вдъхновение в търсенето на отговора.
Ключът е в задаването на въпроса.
В крайна сметка, отговорът няма значение.
------------------------------------------------------------------------------------------
За истинските художници, фотографията е худ.форма - една от многото.
За останалите, фотографията е един от малкото начини да създадем нещо с някаква
художествена стойност.Дори случайността понякога създава фотографски интересен образ. Техниката е толкова
обикновена/проста/, че няколко дни - седмица практика и напътствия са достатъчни за
придобиване на основни умения. Дори това ниво е вече под въпрос - с модерните камери, с просто насочване
и натискане на спусъка е възможно да се създаде "арт" ...
Фотографията е художествената форма за нас - нетворческите натури. ......
Не е необходимо фотографът да бъде творчески гений, за да направи интересни или с худ.стойност
неща - той просто трябва да забележи интересното в забикалящия ни свят.
Това, което му липсва като гений - светът около него може да му го предостави.
Това, което е необходимо за направата на интересни фотографии е просто - погледнете света около Вас и снимайте."
Ако сте имали нерви и сте стигнали дотук, вижте и това:http://194.100.88.243/petteri/pont/Pontification/a0100_Full_Frame_or_Not/a_Full_Frame_Or_Not.html
А защо повечето пейзажи са тъпи, вижте това:http://194.100.88.243/petteri/pont/Pontification/p_Why_Most_Landscapes_Suck/_Why_Most_Landscapes_Suck.html
И другите статии са интересни.
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif) ![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
Публикацията е редактирана (26-10-05 14:29)
|
|
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie25]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley25.gif)
![[thankyou]](https://photo-forum.net/forum/smileys/thankyou.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram