Автор: photoforce
Дата: 02-04-05 00:51
Възхитително. Прочетох го на един дъх... Хей така, както толкова много постове дори не ги започвам, или пък чета отделни абзаци, вече знаейки какво ще съдържа текста додолу... точно по същия начин прочетох твоята история, но този път, от край до край.
Когато влязох във Форум-а, вечерях. Хей така, седнах си, налях си чай с коняк и си сипах малко баничка в една паничка. Седнах пред компютъра и реших, ядейки, да се поразровя из сайта - често го правя. И в следващия момент всичко спря. Бях тук и четях, не зная колко време се измина, но за мен беше като един безкраен миг - така кратък, но и така невъобразимо необятен.
А сега вече пиша този пост. Твоята история, зоо, остана в съзнанието ми и, ако сега погледна назад, имам чувството, че винаги съм я знаел. Сякаш я помня от дете. Наистина си невероятен.
|
|