Автор: asahi
Дата: 12-04-19 19:45
"Но всичко - целият живот в Байконур, беше под пълен контрол. Самите специалисти ги извозваха до стартовата площадка, и тези хора нямаха право да излизат и да пътуват, дори на територията на Съветския съюз. Когато ползват почивка, ги извозват със самолети в дадена дестинация, и после ги връщат. Така че Байконур и специалистите, работещи там, бяха един град и едни хора в пълна изолация. Какво ми направи впечатление: гледаш единия ден едни млади цивилни момчета с бради, на другия ден идват с униформа на полковници.
Именно заради лицата на тези хора цялото ни снимане беше под строг режим на цензурата. Аз и фотографът от БТА предавахме всички филми, които снимаме. Снимахме на номерирани филми. Заснемеш един филм, предаваш им го, те ти дават друг. Като заснемеш и втория, предаваш го, дават ти филм №3. И след като си им предал всичко, което си снимал през деня, те вечерта ги обработват. Даже имаше специална фотолаборатория, в която преглеждаха всичко и "орязваха" това, което не трябва да излиза в печата.
Веднъж полюбопитствах и попитах: "Как така - тука са били американци, французи - те са виждали тази техника - кое е секретното, което не трябва да се вижда?" Отговориха ми, че не е секретна техниката, а хората! Че никой не трябва да вижда лицата на хората, които работят там...
Любопитно ми е къде ли са отишли една голяма част от тези специалисти, след разпадането на Съветския съюз, но това е друга тема. Руснаците още тогава имаха идея да построят един друг стартови комплекс като Байконур, но очевидно това е много скъпо нещо и доколкото знам, не са го направили и до ден-днешен. Както виждате, и изследванията в Космоса вече предпочитат да са съвместни с НАСА. Вече я няма тази яростна надпревара за Космоса, каквато беше някога, когато руснаците бяха надъхани с идеята "Ние трябва да сме първи!""
Рафи Манукян
|
|