Автор: Donsky
Дата: 06-05-18 19:40
> Аз си го представям по следния
> начин. Вариант 1: снимаме птица в
> полет - тя има предсказуема
> траектория, например я поставяме в
> дясната третина и започваме да я
> проследяваме, поддържайки
> композицията. Използваме
> динамична точка и снимаме в серия
> няколко кадъра. Вариант 2: снимаме
> футболист, който често мени
> посоката на движение, финтира и
> т.н. Траекторията му не е
> предсказуема, затова използваме 3Д
> проследяване и оставяме
> фотоапарата да фокусира върху
> играча, докато ние непрекъснато
> променяме композицията според
> движението на играча и т.н.
> Все пак да се изкаже и някой, който
> реално снима такива неща, защото
> това са мои предположения.
Да, от това, което изчетох и аз стигнах до извода, че динамичния режим би трябвала да е по-подходящ когато следиш един обект, примерно в централната точка и той се приближава или отдалечава без да мърда от позицията си в кадър, а ако снимаш нещо което шава хаотично в кадъра е по-добре да се снима в 3Д. На практика, обаче, нещо не хващам особена разлика. Може би тялото ми е слабичко - Никон 5100.
Затова питам - в практиката си дали някой прилага тези режими целево.
|
|