Автор: IDA
Дата: 04-08-17 16:18
"Колата беше отключена и без надзор за 2-3 мин. ..."
Това почти напълно потвърждава предположението ми, че е някой от плажуващите, които не са местни хора. Просто някой е видял лесна възможност да се сдобие със скъпа фототехника и се е пресегнал. Твърде вероятно е и да е чужденец - тази година чужденците там са повече от българите. Във връзка с това се сещам за още нещо. Имаше някакъв международен сайт за публикуване номерата на крадена техника, независимо къде по света е била открадната. Така всеки, който си купува ползвана техника, може да провери дали не е крадена. Твърдяха, че са спомогнали за разкриване на множество кражби на фото техника по света. Така че можеш да се свържеш и с тях, (виж в Гугъл).
А който си въобразява, че само ние българите сме "крадливо племе", а чужденците не крадат, жестоко се заблуждава. Мен преди години, по време на една командировка в Швейцария, ме ограбиха в хотела, в центъра на Нойшател. Крадецът просто беше взел ключа от стаята ми от рецепцията и докато ме няма през деня, безпрепятствено беше претършувал целия ми багаж, разбивайки заключения ми куфар, в който си държах парите и документите. След това, също така безпрепятствено, беше върнал ключа отново на рецепцията. Интересна беше реакцията на местната полиция. След като с часове ме държаха в полицейското управление, карайки ме да пиша най-подробни жалби и да попълвам куп протоколи и формуляри с информация за мои приятели, колеги и близки до 9-то коляно, все едно аз бях крадецът, накрая полицейският инспектор, който беше дошъл на място за оглед, не само че не си направи труда дори и да погледне разбитите ключалки на куфара ми, не само че не разпита и рецепциониста, на кой беше дал ключа от стаята ми, ами и най-нагло ми заяви, че това било работа на чужденци, защото само чужденците в Швейцария си правели такива номера един на друг. За сметка на това, след като се прибрах в България, в продължение на 3 години, на всеки три месеца получавах на домашния ми адрес писмо от тяхната полиция, в което най-любезно, при това не на английски, не и на немски, който е официален за Швейцария, а на френски език, който знаеха, че не го говоря, ме уведомяваха че няма развитие по моя казус и той си остава неразрешен. Рядко ми се е случвало да търпя такова унижение, още повече, че беше от официалните власти на страна, която се счита за една от най-безопасните и най-цивилизованите в света.
От тогава си научих урока, че когато пътувам по чужбина, всички документи и ценни вещи, в това число и фотоапарат, си ги нося непрекъснато с мен.
|
|