Автор: e-mil
Дата: 10-11-16 00:54
Преди няколко години бях много впечатлен от една книга изследваща историята на различни утвърдени компании - "Пътят към величието" на Джим Колинс.
 
Не е нова - писана е преди 15 години, но е забележителна. Авторът, който е бизнес консултант е събрал през 90-те голям екип за да се порови в десетилетното развитие на следвоенния бизнес и е извадил някои много интересни истории за това как може една обикновена фирма да стане велика. Не сравнява лоши и добри лидери, а добри и много добри с велики.
"Отрицателните" примери, които дава също са големи и много известни компании, но не са велики. Примерно "Крайслер", която беше почти загинала и по забележителен начин беше вдигната на крака от големия Лий Якока. Тогава той издаде книга, в която описа невероятния си успех. Стана бестселър в цял свят. Виждали сте я - в началото на 90-те беше издадена на български.
Но когато авторитарното управление на Якока свърши фирмата отново тръгна надолу, просто защото шефът не е търпял силни личности около себе си. Съответно не е успял да си подготви добър наследник. Фирмата отдавна е продадена и препродадена на чужди компании.
Или пък "Банк ъф Америка", която разчита на стратегия "слаби генерали - силни лейтенанти". Резултатът е, че когато през 80-те години отпада държавната регулация във финансовия сектор, средният и висшият мениджмънт се скатава и чака указания от президента на банката. И акциите им се сриват. Всъщност това е характерно за целия банков сектор - акциите падат с 50-60% по-ниско от средните за пазара. Банката губи почти 1 млрд долара, което за него време са страшно много пари.
* * *
На другия полюс е примерът с Wells Fargo, която по същото това време бележи възход и вдига цената на дяловете си 3 пъти над средната за пазара. Просто защото мениджърите действат като равноправни партньори и не се страхуват да обсъждат дори радикални решения. А причината е, че 10 години по-рано тогавашният шеф Дик Кули усилено е търсил добри мениджъри и ги е наемал, често дори без да знае на каква позиция да ги сложи. Просто им е давал заплата за да са при него. Когато идват сътресенията в сектора той вече не е начело на банката. Идват Карл Райхард и Пол Хейзън. И се оказва, че те имат правилните хора, а конкуренцията - не.
Впоследствие почти всички мениджъри от този удивително добър екип си намират работа като глави на други големи компании. А един от тях - Ричард Розенбърг става шеф на Банк ъф Америка. Той наема толкова много от бившите си колеги, че се оформя група, която шеговито нарича себе си "Wells of America". Което обаче изобщо не се отразява на Wells Fargo. Когато през 2008 удари финансовата криза банката почти не беше засегната, а няколко години по-късно беше една от най-големите по пазарна капитализация.
Или пък забележителната трансформация на Walgreens, която до 80-те оперира с над 500 ресторанта. Като фирма не е била нищо особено. Макар и създадена в началото на 20 век, тя, е слабо печеливша и тромава, докато през 70-те години новият шеф Чарлс Уолгрийн III не решава да се оттърве от ресторантите и да отвори верига аптеки. Така става конкурент на друга голяма верига - Eckerd Corporation, фирма на почти същата възраст. Тя от своя страна също има талантлив шеф, който добре си познава бизнеса, но е слаб в подбора на хората. В крайна сметка Walgreens расте непрекъснато и за 25 години надминава 15 пъти средния показател на пазара. А Eckerd, макар и фирма със 100-годишна история непрекъснато запада, като през 90-те е продадена на J.C. Penny и после препродадена на CVS.
В момента Walgreens е най-голямата верига в Щатите с продажби на лекарства по рецепта за 49 млрд долара. Аптеките на CVS Health са втори с 45 млрд.
Повечето изводи в книгата сякаш не са нови, обаче показват ново осмисляне. Всички знаем, че в една фирма хората са най-важни, но книгата отива отвъд този клиширан постулат. Показва, че инструментът може да е поставен преди целта. Първо трябва да имаш нужните хора на борда на кораба, а ненужните да изхвърлиш. И чак след това трябва да решиш накъде да плаваш.
Като труд е забележителна в систематизирането на изводите и си струва прочитането. Същевременно авторът е получил някои неочаквани за себе си отговори, като например, че големите резултати не са обвързани с голяма заплата за управленския екип. Както и че в почти всички успешни примери новият лидер е издигнат от собствения екип, а не е бизнес гений поканен отвън.
Това е втора негова книга по темата - предната беше "Създадени вечни"
 
А в последните години излезе още една - "Great by choice". Не знам дали я има на български.
Публикацията е редактирана (10-11-16 00:54)
|
|
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie11]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie11.gif)
Мисля, че просто си се раждат такива ![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram