Автор: lucky55
Дата: 05-01-16 01:04
Здравейте.
Имам въпрос относно така нареченото “разширяемо“ ISO, което не съм наясно как действа. Нека първо да кажа какво съм разбрал дотук, относно това как действа промяната на стойността на ISO при цифровата фотография.
Експозицията е количеството светлина, която попада върху сензора. Зависи от относителната стойност на блендата, и скоростта на затвора.
1. Снимаме примерно на скорост 1/100, бленда примерно 8, и ISO 100. Да предположим, че светлинните условия са такива, че получаваме нормално експонирана снимка.
2. При същите светлинни условия снимаме на скорост 1/3200, бленда отново 8, и ISO 3200.
Не съм наясно със специфичната терминология, и с процесите, които протичат, но ето оттук нататък как ги разбирам аз нещата: Всеки сензор има някакво собствено ниво на електронен шум.
При пример 1 върху сензора е попаднало достатъчно количество светлина, това е така да се каже „силен сигнал“, който е далеч от нивото на шума.
При пример 2 върху сензора е попаднало едва 1/32 от количеството светлина, (това е „слаб сигнал“) което е попаднало върху сензора в първия случай. Понеже сигналът вече е доста по-слаб, той се намира по-близо до нивото на шума.
Тъй като технологията се развива, в общия случай по-новите сензори шумят по-малко. Обикновено по-големите сензори имат повече пиксели, които обаче са разположени на по-голяма площ, (разликата е особено значима ако сравняваме 1/2.3 сензор с АPS-C, или Full Frame сензори) и в крайна сметка самите пиксели са по-големи. При една и съща относителна стойност на блендата, върху единица площ на сензора попада едно и също количество светлина. Когато върху тази единица площ имаме повече на брой, но по-малки пиксели, всеки от тях получава по-малко светлина. Обратното - ако са по-малко на брой, но по-големи, получават повече светлина. Резултатът е, че при равни други условия сензорите с по-големи (на практика това са големите сензори) пиксели ще шумят по-малко.
Така или иначе, сигналът от втория пример е по-близо до собственото ниво на шума на сензора. Оттук нататък, във втория пример, където ISO е вдигнато на 3200, електрониката на апарата „усилва“ сигнала 32 пъти и това компенсира 32-та пъти по-малко попаднало количество светлина върху сензора. В такъв случай снимките от пример 1 и пример 2 ще изглеждат еднакво ярки. При това усилване обаче, заедно с полезния сигнал се усилва и шума. Затова снимки на по-високо ISO са по-шумни.
Така ги разбирам нещата. Основната ми мисъл е, че тук електрониката се грижи за ISO, а не се сменят ленти с различна светлочувствителност, както при аналоговата фотография.
Как тогава действа това „разширяемо“ ISO? В края на краищата не опираме ли пак до електрониката? По някакъв по-различен механизъм ли става? Гледам, че Никон Д810 разполага дори с ISO стойности, по-ниски от „нативното“.
Ще съм благодарен, ако може да ми дадете някакво обяснение, съвсем като за лаик.
Публикацията е редактирана (05-01-16 20:25)
|
|