Автор: nomadsl
Дата: 27-12-11 13:20
Всъщност в София съществува една подобна галерия, говоря за "Галерия за модерно изкуство" на ул. Оборище. Мисля, че нейното създаване не е точно по галериен бизнес модел, а по-скоро по лични сантиментални подбуди. Това в крайна сметка няма значение - тази галерия представи тази година и една фотографска изложба, "Подводна фотография" на Михаил Заимов. За съжаление в останалите и изяви политиката и е основно парвенюшко ориентирана и изпълнена с автори, които са предимно маркетолози и после творци.
А единствената работа на М. Заимов, която ми хареса /но много/, бе вече с червена точка, още вечерта на първия ден от откриване на експозицията.
Относно интернет пазаруването от сайтове, било и фотографски - то съществува, но за мен е някакси лишено от емоционалността, непосредственоста и /както посочи rorus/ очарованието от личностния и персонифициран допир с изкуството. А художественоста е нещо, за което основното не е най-добрата цена. Основното е историята, интимните моменти на взаимодействие и /много важно/ чувството на уникалност и единственост, което е абсолютен антипод на безкрайния тираж на масовите продукти.
Ако си позволя една /гранична/ хипербола, бих казал, че е едно да си избереш от подходящия сайт девойка за вечерта, разглеждайки от нета хияди тела и лица, а друго любима. И главното е, че любимата идва с личната си неанонимна история, проследима и ценна в етапите на постепенно сближаване. И се изживява, като връзка - нещо дълготрайно, симетрично емоционално и единствено ограничено с теб общуване /нещо, като лимитиран тираж/.
Мога да направя и още едно сравнение, примерно с паричните знаци. Обикновено тяхната стойност е единствено платежна и се измерва с числото на тях. Но, когато определена монета отдавна не е в обръщение, останали са единични образци, собственост на музеи и колекционери... започваме да припознаваме различни неща в нея. Започваме да ценим историята и - кога е крадена, плячкосвана, разменяна и притежавана. Търсим по тялото и знаците на минал живот. Правим и въобръзяваме сюжети за цивилизацията, която я е създала. Тълкуваме и ценим майсторството на образите върху нея. Стремим се посредством физическото тяло да притежаваме и миналото и.
Разбира се, съществуват и худ. произведения, за които акта на притежание не е основополагащ аспект от общуването с тях. Това са филми, музикални произведения, книги и др. Естествено за оригиналния ръкопис важи казаното по-горе. Но примирявайки се с факта за ограниченото или неограничено тиражиране, конкретният образец често придобива индивидуална стойност за нас, чрез историята на своето приближаване. Аз например имам няколко екземпляра на една и съща книга - издание на различни тиражи. Но си имам любима не защото текстът е различен, а защото тя се е появила за мен по уникален и важен начин.
Аз лично по никакъв начин не мога да се привържа емоционално към файл. Може би и защото файлът не е завършен и краен продукт. Той търпи интерпретацията на визуализиращата система. А тя не е ръката на автора.
Разбира се, резонно би било възражението, че ние винаги получаваме интерпретации. Колоните на домашната аудиосистема, усилвателят, кабелите, преводачът на книгата, избеляването на багрилата с времето, конкретните изпълнители на конкретните инструменти в зала "България". Дори нашата възраст, качеството на зрителния и слухов апарат, възможностите на нашата мисловност. Нишката на автора се разтваря с времето и разстоянието, образът му избледнява. Но това е реалността, оглеждайки се наоколо, дори прониквайки чрез познавателни средства и когнитивно в това, което е непосредствено около нас - материята, ние не преставаме да търсим важното, това, което е на дъното, основния закон, създателя.
Публикацията е редактирана (27-12-11 14:28)
|
|
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram