Автор: nomadsl
Дата: 25-10-10 09:15
Повод за тази тема е посещението ми в апартамента на един германски граждаднин. Обикновен германец, мениджър в търговска фирма. Съдбата го е запратила на територията на България, където той трябва да отстоява интересите на своята корпорация за поне две години и той си е устроил дом. Неголям апартамант, взет под наем с обзавеждането, с направен лек ремонт по негови изисквания.
И от тук започва впечатляващото. Човекът си е пренесъл от родна Померания близо двадесет портрета - масло, акварел, графика, фотография на членове /предци/ от неговото семейство и род. С удоволствие и гордост ми обясняваше: това е моят дядо по бащина линия, като младши офицер от Вермахта, рисувана е от ... /немски имена - не ги запомних/. Баби, лели, братовчеди, бившата му жена, с която се е разделил. Все големи формати, гравитиращи около 70/100 см. Това масло не е оригинал, обясни ми той пред един портрет на госпожица в дрехи от средата на миналия век. Оригиналът по наследство се паднал на един братовчед и затова е направено копие, маслено, максимално близко до оригинала.
Поне седем, осем големи фотографии - поръчкови, презентативни, на разни господа и дами в официални облекла.
Замислих се, в кое ли българско семейство съм виждал така тържествено документирана историята на рода и неговите редови, неярки представители. Така пазени и ценени за да бъдат местени от къща в къща, като идентичност на среда и дом. Човекът не разнасяше мебелите си по света с промените на работата си, но картините местеше със себе си.
Замислих се защо българите, които по традиция рядко напускат страната и са много по-ограничено мобилни в своите житейски истории, всъщност се държат, като номади без минало. Без история, която да чувствуват за нужно да изобразят. А един "гастролиращ" наемник от друга нация носи със себе си своя багаж от визуализирани спомени.
Въобще разни тажни размисли.
|
|