Автор: джъмбо
Дата: 01-09-08 22:03
Ден след ден любовта сивее в мен
Като сбръчкана кожа на старец.
И всяка вечер ние и пречим,
Ала аз остарявам,
А ти охладняваш
И нямаме радост съвсем един с друг.
И ето, пристъп у мен се надига без звук.
Ставам стоманен,
Стегнат във турникет,
Сух като кожа на плет.
Търчи, във спалнята на таз квартира
Спи любимата ми секира!
Не се плаши,
Това е просто фаза в мен-
Един лош ден.
Да не искаш телевизия?
Или в леглото влизай!
Или ще зяпаш града през стъкла?
Искаш да ядеш сладкиш?
Да се учиш да летиш?
Да опитам аз поне…
О, не!
Ще извикаш полицая,
За да спра да си играя?
О, но защо ми избяга…
|
|