Автор: Mobby_Dick
Дата: 21-03-08 17:23
Да уважим и първата пролет
Национален фестивал на белия щъркел
софийското село Мрамор Първият национален фестивал на белия щъркел ще се състои на 22 март от 10.30 часа, съобщиха организаторите. Инициатива е свързана с опазването на единствената останала потенциална зона от "Натура 2000" в Софийското поле и 3-те вида птици от Червената книга на застрашените видове, които обитават околностите на селото. В съобщението се посочва, че тази зона сега е застрашена от предоставянето на концесия на площи за кариера за инертни материали.
Разговор между щъркелът и неговата съвест
Моята природа е да си летя,
да преминавам морета, била,
да търся уютно и топло место,
където да мога да свия гнездо
Да съм предвестник на пролетта
и символ да бъда, че жив е света,
че има далечни и топли страни,
огромни морета, савани, гори.
Да вдъхвам надежда във плаха душа,
че свят да пребродя, пак тук съм сега.
Тука роден съм и тук занапред
ще се завръщам от радост обзет.
съвестта:
Какво правиш тук, като имаш крила?
Виж как се смалява твойта мечта.
Защо ти след нея не отлетя?
Червей вечно ще има в пръстта.
Така е устроен да бъде светът,
кърлежи нижат се в твоята плът.
За всяко добро да се заплаща със зло,
а низшите се размножават по сто.
Защо се хабиш по някаква гмеж?
Защо разпиляваш своя копнеж?
Привързват ти тварите твойте крака.
Време е да разтвориш крила.
Те гледат нагоре, ти гледаш към тях.
Те бълват микроби, ти храниш се с тях.
Волвокси правят, мутират, клонят.
Анархия вечна е техният път.
Амеби с духовност ли храниш сега?
Клонинги, дето се ровят в торта,
Да се припознават в повърхността?
Коя долна твар заслужава това?
Тук всеки си има собствен урок,
ларвата - да я глътне жабок.
Жабокът да стане пихтиеста смес
на щука в устата - вечеря за днес.
Нима ще оправиш ти тоз долен свят,
където търбух е аршин за богат?
Където на жабата грачният глас
громи тишината и екне в захлас.
Там долу снишават се гладни гърла
и пасти отварят - надушват храна.
Живеят за своето право черво
и нижат на нишка лайно след лайно.
Пиявици впиват се в твоята плът,
упойка ти впръскват с хобота си твърд.
И ненаситно се пълнят със кръв
във надпредвара, кой пукне се пръв.
Не може така ти, скитнико клет,
с краката във блато да бъдеш поет.
Със камък вържи ме, а него хвърли,
размахай крилете и отлети.
Ще те намеря във друга страна,
където ги няма тез хищни жила,
където водата бистри с кислород,
където нормално протича живот.
(c) Mobby_Dick
Ако мога случаино да публикувам това СЕГА, то е поздрав за елриша, борето и третият администратор тук.
Понякога екосистемата се мени, и трябва да отчитаме тези фактори, преди да ни катранджосат в черно.
Ако ме няма в скоро време на този сайт, да знаете , че това не е щото доброволно съм отлетял
|
|