Автор: тьма
Дата: 11-11-07 09:15
За този, който ги обича
https://photo-forum.net/static/forum/2007-11/zhim6615.JPG
ПРИНЦЕСА СЕПТЕМВРИ
Най-напред на краля на Сиам се родили две дъщери и той ги нарекъл Ден и Нощ. След това се родили още две и той прекръстил първите две така, че всичките четири да носят имената на годишните времена: Пролет, Лято, Есен и Зима. Но с годините му се родили още три дъщери и той отново им сменил имената, този път избрал дните на седмицата. Когато обаче се родила осмата дъщеря, той дълго се чудил как да я нарече и изведнъж се сетил за месеците на годината. Отново прекръстил всички дъщери, като най-малката нарекъл Август, а тази която се родила след нея Септември.
- Остават още само Октомври, Ноември и Декември – отбелязала кралицата – А след това отново ще почнем да ги прекръщаваме.
- Грешиш - отговорил кралят. – Мисля, че 12 дъщери са предостатъчни за който и да е мъж, затова след раждането на Декември, за най-голямо съжаление ще бъда принуден да ти отсека главата.
След тези думи той горчиво се разридал, защото много обичал своята кралица. Кралицата се почувствала малко неловко, тъй като знаела колко ще се разстрои кралят, ако трябва да и отсече главата. Но страховете им се оказали напразни, защото Септември се оказала последната им дъщеря.
Дъщерите на краля обаче се озлобили от това, че имената им били непрекъснато променяни, по-старите много повече, защото на тях им се случвало по-често. Но Септември, към която всички винаги се обръщали само с това име, била с очарователен и мил характер.
Кралят на Срам имал странен навик, на рождения си ден не получавал, а раздавал подаръци и често повтарял колко съжалява, че е роден само един път и може да празнува само един рожден ден в годината. Веднъж на един от своите рождени дни, той подарил на дъщерите си по един красив папагал в красива златна клетка. Деветте принцеси много се гордеели със своите папагали и всеки ден по един час ги учели да говорят. Скоро всички папагали можели да казват “Боже, пази краля” (а това е доста трудно на сиамски). Но една сутрин, когато отишла да каже “добро утро” на своя папагал, принцеса Септември го намерила мъртъв в клетката. Тя избухнала в силен плач, плакала толкова дълго, че придворните дами като не знаели как да я утешат и какво да сторят съобщили на кралицата. Кралицата казала, че това са чисти глупости и за наказание детето да легне без вечеря. Придворните набързо сложили принцесата в леглото и я оставили сама, защото бързали да отидат на поредния бал, организиран в двореца. И както си лежала гладна и плачела, тя видяла как в стаята и долетяла някаква птичка, кацнала до леглото и запяла. Изпяла и омайна песен за езерото, за върбите и за златната рибка, която плувала между отраженията им. Когато птичката свършила, принцесата вече не плачела и съвсем забравила, че е наказана.
- Каква хубава песен! – възкликнала тя.
Птичката се поклонила, защото всички творци имат изискани маниери и се радват, когато ги хвалят.
- Искаш ли да остана при теб вместо папагала? Е, вярно не съм красива като него, но гласът ми е много по-приятен.
Принцесата плеснала с ръце от удоволствие, а малката птичка кацнала на ръба на леглото и я приспало с песен.
На следващата сутрин, щом отворила очи, принцесата чула някой да казва “Добро утро” и видяла, че птичката е още там. Когато придворните дами внесли закуската, тя клъвнала ориз от ръката й и след като закусила, отново запяла така омайно, че придворните дами се слисали, а принцеса Септември се почувствала безкрайно горда и щастлива.
- А сега искам да те представя на моите осем сестри - казала тя.
Изпънала показалец и птичката кацнала на него, после тръгнала из двореца и посетила една по една принцесите, като почнала с Януари и свършила с Август. На всяка от принцесите птичката изпяла различна песен. А папагалите можели да казват само “Боже, пази краля”.Най накрая тя я показала на краля и кралицата. Те били изненадани и очаровани.
- Знаех си, че постъпвам правилно като те наказах без вечеря снощи – казала кралицата.
- Тази птичка пее много по-хубаво от папагалите – обадил се кралят
Принцесите, които, както вече казахме, били озлобени, се ядосали от тази забележка, а папагалите направо се вбесили. Принцеса Септември обаче тичала из целия дворец и пеела, а малката птичка летяла над нея и и пригласяла сладко като славей, защото наистина била славей.
Така минали няколко дни и накрая осемте принцеси се събрали и обмислили план. Те отишли при Септември.
- Клетата ни Септември! – започнали те – Толкова ни е мъчно, че твоят папагал умря и сега си без опитомена птичка, ние събрахме джобните си пари и с тях искаме да ти купим един прекрасен папагал със зелени и жълти пера.
- Не си правете труда – отговорила Септември – Аз си имам птичка, която пее най-сладките песни в света, за какво ми е притрябвал папагал със зелени и жълти пера?
- Смешно е да твърдиш, че тази птичка е твоя. Та тя идва и си отива, когато пожелае. А и къде е твоята птичка сега?
- Отиде да види своя тъст – отвърнала глухо Септември.
- А защо си толкова сигурна, че ще се върне? – попитали принцесите.
- Защото винаги се връща, затова.
- Недей повече да рискуваш – обадили се в един глас принцесите – Ако се върне, което наистина ще е голям късмет, пъхни я в клетката и я дръж там. Само така ще си сигурна, че ще е твоя.
Те си отишли, като оставили Септември много разтревожена. Сторило и се, че птичката се бави прекалено дълго. Може би нещо и се е случило. Човек никога не може да бъде спокоен. Та нали има толкова ястреби и соколи, а и хора, които ловят птици с примки. Ами ако я е забравила, или харесала някой друг? Това било ужасно а и времето течала мъчително бавно.
И тогава някой изчуруликал в ухото на Септември и тя видяла, че птичката стои на рамото и.
- Ужасно се страхувах да не ти се случило нещо - казала принцесата.
- Всъщност за малко да не се върна тази вечер. Моят тъст дава бал и всички настояваха да остана, но се страхувах, че можеш да се безпокоиш.
Едва ли можела да каже нещо по-неуместно при така стеклите се обстоятелства.
Септември усетила силните удари на сърцето си и решила да не рискува повече. Пресегнала се и взела славея в ръка, отнесла го до клетката, пъхнала го вътре и затворила вратичката.
- Що за шега е това? - попитал славеят.
- Не е никаква шега, някои от котките на мама се разхождат из двореца и за теб ще е по-безопасно да останеш там. Няма да мога да мигна цяла нощ, ако не съм спокойна, че си на сигурно място.
- Е щом е само за тази нощ, добре – успокоила се птичката. Нахранила се и след това запяла, но изведнъж спряла. – Не зная защо, но нещо не ми се пее тази вечер – извинила се тя.
- Поспи си тогава – предложила Септември.
След малко заспали и двете. Но щом се зазорило, принцесата се събудила от пронизителното цвъртене на птичката.
- Събуди се, събуди се – писукала тя – Отвори клетката, искам да летя, докато още има роса навън.
- Много си си добре там – казала Септември - Имаш прекрасна златна клетка, моите придворни дами ще ти сервират три пъти дневно, няма да се грижиш за нищо и ще можеш да пееш, колкото ти душа иска.
- Пусни ме, пусни ме – молела се малката птичка.
- Не ставай глупава – възразила и Септември – Сложих те в тази клетка, защото много те обичам. Изпей някоя от твоите песни сега.
Но малката птичка се свила в ъгъла на клетката, загледала се в синьото небе и не издала нито звук.
- Защо се цупиш – попитала принцесата – запееш ли, ще забравиш всичките си тревоги.
- Как да пея, без да мога да летя? Искам да видя дърветата, реките, езерата...
- Щом е така, ще те извеждам всеки ден на разходка – обещала тя – Обичам те и искам да си щастлива.
- Няма да е същото – отговорила птичката.
Когато се прибрали, принцесата и дала вечеря, но птичката не пожелала да хапне нищо. Това обезпокоило принцесата и тя поискала съвет от сестрите си.
- Трябва да бъдеш твърда, птичката знае, че го правиш за нейно добро, а ако упорства и умре, така и се пада... И ти ще се отървеш от нея – казали те.
- Може би до утре ще свикне с клетката – въздъхнала Септември.
На следващата сутрин, щом отворила очи, весело се провикнала “Добро утро”, но никой не отговорил. Погледнала към клетката и надала уплашен вик, защото там, паднала на една страна, със затворени очи лежала като мъртва нейната птичка. Септември бръкнала в клетката и я извадила, с облекчение усетила че малкото сърчице все още бие. Сълзите и закапали върху малката птичка, тя отворила очи и едва промълвила:
- Не мога да пея, ако не съм на свобода........а ако не съм на свобода, ще умра.
Принцесата подсмръкнала през сълзи.
- Добре , връщам ти свободата. Затворих те в златна клетка, защото те обичам и исках да бъдеш само моя. Не знаех, че това може да те погуби. Върви. Много те обичам и най-важното за мен е да си щастлива. Можеш да идваш и да си отиваш, когато пожелаеш, мило птиче. Никога вече няма да те затворя в клетка.
- Ще идвам защото те обичам, малка принцесо. Ще ти пея най-хубавите си песни. Ще летя надалеч, но винаги ще се връщам и никога няма да те забравя. – след това разтворила крила и полетяла в синевата.
Малката принцеса избухнала в сълзи, защото винаги е много трудно да поставиш щастието на този, когото обичаш, над своето собствено, а когато славеят се изгубил от погледа й, тя се почувствала безкрайно самотна.
Щом като разбрали какво се е случило, принцесите й се подиграли и я уверили, че птичката никога няма да се върне. Но един ден тя се върнала, кацнала на рамото й и изпяла най-хубавите песни, които била научила, докато обикаляла красивия свят.
Принцесата държала прозореца си отворен и денем и нощем, така че, когато пожелае, птичката да влезе в стаята и, а това се оказало много полезно за нея и тя станала приказно красива. А когато пораснала, се омъжила за краля на Камбоджа, който дошъл да я вземе на бял слон. Сестрите и обаче, които никога не спели на отворен прозорец, станали ужасно грозни и също толкова противни; когато дошло време да се задомят, кралят ги омъжил за своите съветници, като им дал по един пакет чай и една сиамска котка за зестра.
|
|
![[smilie2]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie2.gif)
![[smilie19]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley19.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[cool]](https://photo-forum.net/forum/smileys/cool.gif)
:)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram