Автор: Lalinda
Дата: 22-05-11 00:57
Чета "Долината на Феята" (или потайностите на човешкото сърце) от Ендре Кукорели (писана е в началото на нашия век, но има отношение към втората половина на миналия), в която, на едно място се казва, именно по повод емигрирането и дисидирането (терминът дисидиране е от книгата, не е мое творение, но пък у нас дисиденти никога не е и имало, нали, та да им берем грижата и на тях):
СЪПРОТИВАТА Е СЛАДКА. НЕСЪПРОТИВАТА - СЪЩО.
Като заминеш завинаги - какво?
Нима ще живееш вечно?
Във форума на в-к "Сега" веднъж имаше доста ожесточен спор, който дори не бе модериран, и в който участниците се нападаха един друг, обвинявайки се, че ако не си оставил нещо в родината си, т. е. не си направил нищо за нея, вероятно само си консумирал и отделял, а после си отишъл на място, където просто се консумира и отделя по-добре...
(използвам тук евфемизми като консумирал и отделял, за да не напиша онова, което бе написано там...)
Не зная дали ми се е привидяло, но вчера гледах някакви плакати на банда на име Еуфобия.
Еуфобия означава буквално нехаресване на хубавото... или омраза и страх от хубавото.
Но може да е било и еуфория, трудно ми е да преценя.
|
|