Автор: ivodam
Дата: 21-12-11 14:54
Рекох да му подаря на брат Асахи една приказка, послучай настъпващите празници, с много пожелания за здраве и късмет.
Не можем да понесем страховития вид на своята истина
Имало едно време един човек, който тръгнал да търси Истината. Обходил целия свят, за да я открие, всичко пожертвал в името на своята цел. След дълги странствания пристигнал в Индия. Там чул разказ за една далечна планина, на върха на която живеела Истината. Човекът вървял много дни и най-накрая стигнал до входа на една пещера. Провикнал се в тъмнината, а отвътре се отзовал старчески глас.
- Какво искаш, човече?
- Аз търся истината.
- Влизай, ти ме намери.
Човекът влязъл в пещерата и там, в най-далечния ъгъл, видял, сгънато край огъня, най-ужасяващото създание, заставало някога пред погледа му. Едното око на съществото било по-голямо от другото. Те излизали от орбитите. Язви покривали цялото му лице. Дълги сплъстени коси висели на мръсни кичури.
- Нима ти си истината – попитал човекът.
Тя кимнала. Гостът бил потресен от вида й, но истината му казала:
- Не се плаши! Остани! Има какво да научиш от мен. Няма да съжаляваш.
Човекът останал с нея и преживял в пещерата дълги години, усвоявайки най-ценните уроци в живота си. Накрая, когато решил да си тръгне, попитал как да й се отплати за всичко научено.
- Моля те само за едно – отговорила тя. Когато се върнеш в света, разказвай на всички, че съм прекрасна и млада.
Човекът се шашнал, че самата Истина го помолила да излъже. И той разбрал, че всичко започва отначало...
|
|