Автор: tantris
Дата: 14-12-11 01:13
https://photo-forum.net/static/forum/2011-12/jhgx4626.JPG
Вчера си дръпнах и изгледах филма.
Бива.
Тежка тема, поднесена по изненадващо лек начин от Ларс фон Трир. Всъщност съвсем в негов стил. Депресията и мизантропията, която разправяше преди фестивала в Кан, че са го налегнали, са намерили изражение в този филм.
Но което ми напи душата беше музиката от прелюдията на "Тристан и Изолда" от Вагнер, която "водеше" действието към финалната развръзка. Основно звучеше "мотивът на копнежа", който съпътстваше образа на Жюстин. Чак когато филмът завърши, по време на надписите на фона на черния екран, прозвуча цялото встъпление към 3-то действие на "Тристан", с основен мотив, този, на отчаянието.
Интересни паралели могат да се правят с "Аризонска Мечта" на Костурица, както и с атмосферата от филмите на Тарковски.
|
|