Автор: ninikolov
Дата: 23-08-10 14:17
Пак преди две и половина, три години отидох в Чипровския манастир. Като дете ходих на лагер там. Имам страшни спомени (в буквален и преносен смисъл). Пак беше страшно преживяване.
Манастирът празен. Жена ми с пола до петите и блуза без деколте, но с къс ръкав. Още не прекрачили прага на манастира като ми излезе оня ти ми поп, като се разфуча. Вика, тръшка се, плюнки хвърчат. Чудо! Ние се същисахме, дивака изчезна, както се появи и дойде една женица. Пусна ни в църквата все пак и вместо да ни остави, като почна да ни намила, как попа свят човек бил, той от нам къде си го пратили, нам кво си нам къде си правил, млади попчета обучавал, ние да сме го не притеснявали, той по цяла нощ с бесове се борел...
Стоиш като гръмнат и се чудиш в хилядолетен християнски манастир ли си или в оброчище на Ваал.
Батошевския манастир са го обърнали на Хоремаг (Хотел-Ресторант-Магазин). Соколския бива, Дряновския също, макар че е повече туристическа атракция, отколкото манастир. Вярно е че и ние не сме безгрешни и не знаем дори как да се държим в църква и най-вече в манастир, ама поповете са го ударили през просото. Като те вижда, че си див и непоръбен, па да дойда кротко да ти обясни кое как, то ще стане ясно каква порода си. Вместо това той тича с рогИте.
И всеки къса билетчета покрай тия манастири.
Ей затова вече манастирите ги гледам през дуварите.
|
|