Автор: J0R0
Дата: 02-02-10 19:33
Понеже стана дума за митовете и истината в "учебниците". За родовата памет. За живи свидетели на разни събития...
---------
Преди две години излязоха от печат спомените на Веселин Бранев.
Кой е той ще попита някой?
Български сценарист и режисьор - "Хотел Централ", "Записки по българските въстания"... достатъчно е и това само.
От 1997 живее в Канада.
Та в тия спомени той пише за един познат на семейството му - Борис Бракалов. ББ е герой от Балканската война, невероятно честен и човечен, жива легенда през 20-те.
Полковник, командващ софийската дивизия.
Офицерите го боготворят.
Бракалов е с леви убеждения.
През 1923 разбира за подготвяното въстание и се среща с Георги Димитров.
Казва му, че е готов да сътрудничи, повечето от подчинените му ще го следват и без проблем може да превземе София с частта която командва.
Димитров грубо го изгонва.
На Димитров не му трябва победа.
Трябва му кръв.
Положението в Русия не е добро.
Минали са 5 години откак болшевиките са взели властта, а животът става все по-лош.
На болшевиките им трябват митове.
Как пролетариатът в целия свят се бори и как капиталистите смазват работниците.
Димитров и Коларов са проводниците на тая коминтерновска политика в България.
Не им е необходима победа, трябва им кръв, за да докажат правотата на болшевишката пропаганда.
Те много добре знаяат какво правят, когато хвърлят селяни с мотики срещу картечници и пушки.
Знаят обаче, че поети и писатели, като едни по-чувствителни хора ще откликнат на това клане. Ще има отзук. А именно отзвук им трябва.
Същевременно подлеците са подготвили бягството си и още същата нощ, когато обявяват въстанието се измъкват от страната с автомобил.
Сталин ги поощрява за добре свършената работа - и двамата се облажват като председатели на Коминтерна, първо Коларов, после Димитров.
След 1944 Борис Бракалов, който е можел да обърне хода на въстанието се явява неудобен свидетел и е разстрелян по заповед на Димитров.
Това е то.
------------------
Може ли да се вярва на спомените на Веселин Бранев?
Лично аз им вярвам повече отколкото на "учебниците".
|
|