Автор: ffwd
Дата: 03-11-09 15:36
https://photo-forum.net/static/forum/2009-11/mmjd0191.JPG
http://content.marica.bg:81/news/2009/10/0000003932_w480.jpg
Методи Андреев, преподавател в УНСС, бивш шеф на Комисията по досиетата, Интервю на Мария Друмева, 30 Октомври 2009; 16:14
За бившия председател на Комисията по досиетата Методи Андреев няма тайни относно секретните документи на службите. Той е сред малцината българи, които аргументирано са в състояние да анализират автентичността на “Тайните досиета на царя”, разследване, рекламирано като бестселър. Методи Андреев е роден на 26 септември 1959 г. в Перущица. По образование е строителен инженер. В момента е преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Член е на Националния съвет на СДС. Семеен, с двама синове. Андреев е един от архитектите на дясното политическо пространство у нас.
- Г-н Андреев, каква е вашата оценка на документалното разследване “Тайните досиета на царя”?
- Според мен това, което Алексения Димитрова пише, до голяма степен е вид поръчка. Внушава се, че царят е бил жертва, едва ли не кристално чист и много тормозен. Нещата при него не стоят по този начин. За това говорят фактите. Факт първи - ние видяхме, че след идването на царя в България, той не хранеше лоши чувства към офицерите и агентите на бившата ДС. Човек, който е пострадал от тази система, колкото и благороден да е, може да не търси мъст, но е логично да търси правосъдие. Нека си спомним, че системата, свързана с ДС, се реанимира точно с идването на Симеон Сакскобургготски. Затова когато един журналист прави разследване на тема “Тайните досиета на царя”, той трябва да е абсолютно независим от системата на ДС. Ще дойде време и ще разберете смисъла на това, което казвам.
- НДСВ претърпя пълно фиаско на изборите, Симеон си подаде оставката, но остана в България. Кому е необходимо цялото това лъскане на имиджа на царя точно сега?
- Това не е случайно и ще обясня защо. Не забравяйте, че царят има синове, които не са се отказали да правят бизнес или да участват в политическия живот на България. Те имат амбицията под някаква форма да се реализират в страната ни. Нашият народ има едно неприятно качество - много бързо забравя. И когато една неистина е повторена многократно, народът започва да чувства носталгия, умиление, забравя кой всъщност беше този човек, какви хора той реабилитира.
- Според Алексения Димитрова сведения за Симеон и семейството му са събирали 50 агенти, като тези хора са най-близкото обкръжение на царя! Как е оцелял Симеон в тази пропита от шпионаж и интриги среда?
- Вие представяте ли си колко глупав трябва да е този цар, ако не знае, че е следен. Представяте ли си - той да има 50 агенти в най-близкото си обкръжение и да не знае за това?! Това само един глупав човек може да го допусне. Аз смятам, че не е така.
Смятам, че действително близкото обкръжение на царя е било наситено с хора, свързани с Първо главно и с 6-о управление на ДС. И царят е знаел за това, защото това е било част от играта, част от нейните правила. Този “сценарий” говори за поети взаимни ангажименти и от двете страни - от страна на царя и от страна на службите. Логиката е простичка -ние (службите) ще те протежираме, ще ти даваме възможност да живееш добре, но за сметка на това ти не трябва да имаш никакви тайни от нас. Това непрекъснато следене е нещо като гаранция за лоялност. Знаеш, че си непрекъснато сканиран, но го приемаш, за да покажеш лоялност. Царят не ги е изгонил от обкръжението си, въпреки че навярно е знаел за тях.
Факт е, че царското семейство напуска България незасегнато от революционните промени. Единствената “вреда” върху тях е референдумът от 1947 г., който ликвидира монархията. Но това е политически процес, който отделни личности не могат да спрат. Забележете - новата власт, новият режим има отношение на симпатия към царското семейство. Това се доказа и от оперативната разработка “Паразити”. Там се проследява царската фамилията до 1965 г., след което делото е спряно. В “Паразити” ясно се вижда - офицерът от ДС, който е бил зачислен към царската фамилия, пише, че на младини царицата майка Йоана Савойска, която е италианка, е симпатизирала на комунистите. Това го пише буквално. Тази царица не осъжда революционните промени, преврата на 9 септември 1944 г., тя не осъжда референдума от 1947 г. Едва ли не царицата смята смяната на властта (падането на монархията) за нормално. Единственото, което тя не е харесала, е, че този преврат се е случил по революционен начин. Йоана Савойска няма отрицателно отношение към политическите промени, които са извършени от комунистите тогава. Лелята на царя също е била една много народна жена. Цялото царско семейство е възпитавано в дух на социалдемокрация, в духа на левите идеи, в което няма нищо лошо. Точно с тези “детайли” може да се обясни отношението на комунистическата власт към царското семейство. Не напразно нареждането на Сталин: “Не закачайте царчето”, е толкова известно. То е показателно.
Когато царят стана министър-председател, нашата комисия беше поканена в неговия кабинет в Министерски съвет. Там разговаряхме, а член на комисията му подари архивна снимка, на която Симеон е с леля си. При срещата възникна, да не казвам спор, но се отвори диалог между мен и царя. Той каза: Добре, г-н Андреев, вие смятате ли, че истината, която е в архивите, е полезна? Казах: Г-н премиер, истината винаги е полезна. Да, де, ама това не е цялата истина. На мен ми казаха, че има много унищожени архиви, отвърна той.
А как виждате вие помирението - попита Симеон. Ставаше реч за помирeние между комунисти (или хора с досиета) и останалите. За да има помирение, трябва да има някой, който да прости на някого. Това значи, че на този, на когото ще прощаваме, ние трябва да знаем за какво му прощаваме. Защото не всичко може да се прости, г-н премиер. Моята теза е, че една нация може да даде прошка на своите мъчители. Всеки народ би трябвало да знае много добре историята си. Това беше разговорът ни със Симеон. Знам, че той лично е разпоредил законът и комисията да бъдат ликвидирани. За целта дори е подготвена специална група от юристи, имало е хора от Министерство на отбраната, от Министерство на вътрешните работи и трима представители на парламента. Те са били тези, които е трябвало да намерят начин как да се закрие комисията.
Един преследван от службите човек не може да бъде толкова близък приятел със своите мъчители. Симеон е близък с Бриго Аспарухов. Искаше да го направи съветник по националната сигурност. Симеон е близък с ген. Любен Гоцев, който още през 1995 г. ходи в Мадрид. Симеон прави бизнес с известен агент на ДС, за когото има съмнение, че е бил агент и на КГБ. Говоря за Атанас Тилев. Нещо повече - Атанас Тилев дава на Симеон процент от своето застрахователно дружество. За какво прави това, паради каква причина?! Да не забравяме, че царят се е занимавал с една много деликатна дейност, каквато е оръжейният бизнес.
- Агент с псевдоним Мари пише: “Все повече се утвърждава убеждението, че Симеон се занимава с контрабанда на наркотици и че в тази дейност участват лица от двора на иранския шах”. Според авторката на книгата обаче не може да се вярва на истинността на подобна “дописка”, защото не е посочен източникът на това убеждение?
- Да попитам - ами ако Мари е била сътрудник на френските специални служби? И е била на двойна “езда”. Защото на мен са ми казвали, че френските специални служби са подали тази информация. Тя е достигнала чрез наши агенти, които най-вероятно са работили и за французите. Невинаги е необходимо и целесъобразно да се сочи източникът на информацията.
Не всеки може да говори открито, като да речем небезизвестният Димитър Иванов. В едно свое откровение той казва, че през 1989 г. е бил командирован (под прикритие) в Мадрид от тогавашната първа фирма на Илия Павлов “Мулти Арт”. Целта на командировката (забележете) е била да се срещне със свои агенти, близки на царя, за да може да разбере в каква посока се движи Симеон, какво смята да прави в навечерието на 10 ноември, а и след това. Самият Димитър Иванов каза: тогава написах един много интересен доклад, в който има много интересни неща за царя. Димитър Иванов каза тези неща, когато един министър на царя (Свинаров) започна да лансира тезата, че трябва да има лустрация. Разбира се, това не стана. Къде се намира този доклад, това не беше ли предупреждение към величеството. Затова нека не го величаем толкова много.
Идването на Симеон в България беше една от големите сделки, в която, за съжаление, участва и Западът. Забележете, че Симеон даде власт на хората, свързани с ДС. Направи го, без да се научи истината за тях, без да се потърси отговорност за това, което се е случило, той реабилитира хората на ДС. Нека си спомним избора му за министър на МВР - бившия партиен секретар на Юридическия факултет Георги Петканов. Е, не може човек, който е пострадал от соцрежима, да избере за министър на вътрешните работи лице като Петканов. Вижте какви са юпитата, които той докара. Какви са приятелите на неговия син - деца на червената номенклатура.
Не е истина, че царят е искал да бъде в коалиция със СДС. Истината е, че царят в началото е дал едно обещание, че той не иска да прави политика в България и ще подкрепи тогавашното ОДС. След това той действа в типичния за него йезуитски стил - мисли едно, говори друго, прави трето. Той излъга, пое ангажимент пред Васил Гоцев, но не си изпълни обещанието. Точно Васил Гоцев е бил човекът, който е контактувал с царя от името на СДС. Какво направи царят, когато дойде в България - взе си имотите. Така не постъпва човек, който сега изкарват благороден, който казва, че го гонили париите.
- Според приближени на царя “българското правителство е пуснало слух, че е дало на царската фамилия 20 мил. долара компенсация за загубите на имуществото им”. Симеон твърди, че на майка му са дали едва 200 долара, и то в американски бонове - и това е абсолютно всичко, което е взел. С вас и друг път сме си говорили за така нареченото завещание на Борис до Симеон. В тази насока вашата теза е различна от тази на Сакскобугготски?
- Какво казва Симеон, е негов проблем. Аз знам друго. При всички случаи това завещанието е много личен документ. Изследователите на царското семейство ще ви кажат, че не е логично да се роди царчето и царят на България (Борис) да не направи завещание. Логично е царят да остави някакво завещание. Протоколът изиска царят да покаже едно благосъстояние на династията. Въпрос на престиж е било да завещае на своя първороден син значителна сума пари. Знаете, че завещанието се получава, когато човек става пълнолетен. През 1965 г., ако не се лъжа, Симеон става на 18 години. Точно тогава е спряно делото за оперативна разработка “Паразити”. Въпросът е защо? Има ли някакво съвпадение между тези две дати. Ако е имало завещание, той точно в този момент е трябвало да го получи. Най-вероятно едно такова завещание е трябвало да бъде институционално защитено. Държавата е трябвало да изплати парите, завещани от Борис на младия цар. Защото, когато Борис е правил това завещание, не е имал идея, че ще почине преждевременно и че комунистите ще са на власт, когато Симеон стане на 18 години.
- Симеон става на 18 и, доколкото разбирам, живее комфортно въпреки (и заедно с) 50-те агенти в най-близкото си обкръжение?
- Той никога не е отричал това. Не са го оставили без пари. Това е една много интересна тема за изследване. Ако той е толкова много изстрадал, защо не вземе да разсекрети написаното за него в Първо главно? Да каже - ето, вижте как са ме следели, какво са писали за мен. Искам да обясня следното - от неговото най-близко обкръжение излезе един архитект и каза, че това, което са писали службите за него, са клевети. Това не е вярно. Ако и да са били служби на една тоталитарна система, те са събирали само достоверна информация! Защото една служба е силна с достоверността и автентичността на информацията, която притежава. Това, което се пише и което се съхранява, е истина. Ако вие прочетете документите, сигурно ще откриете в тях доста нелицеприятни неща за Негово Величество. Не бива да се съмнявате в достоверността на архивите. В истината е силата на една спецслужба.
- Според “Тайните досиета” царят още не е прочел досието си. Нима е възможно човек от този ранг да не се поинтересува какво пазят архивите на службите за него?
- Не, не е вярно, че не е чел. Специално “Паразити” са четени от царя. За архива на Първо главно не мога да отговарям. Асен Ошанов е човекът, който по искане на царя дойде да вземе делото за оперативна разработка “Паразити”. Симеон изпрати своето конселиере Ошанов с пълномощно да вземе “Паразити” от архива на МВР. Делото е предадено на царя!
Самият Ошанов се интересуваше дали има нещо за него в архивите на ДС. Не знам да е имало, защото той не е бил обект на проверка от нашата комисия, аз не съм го проверявал.
- Да се върнем на “Тайните досиета на царя”. Докладите до службите за Симеон са четени от ген. Любен Гоцев, Милко Балев, бащата на Сергей Станишев (Димитър Станишев), но няма сведения от тях да е проявявал интерес тогавашният първи Тодор Живков. Как да си обясним интереса на тези хора към “тайния живот на царя”?
- Веднага казвам - това са хората, които наредиха пъзела на така наречената демокрация в България. Точно това са хората, които са проектирали царя като “спасител на нацията”. Димитър Станишев (бащата на Сергей Станишев) беше много, много тясно свързан със съветската система.
- В частен разговор царят е заявил, че не се бори за престол, но е готов да се върне в България като министър-председател. Това е казал още през 60-те години на миналия век!
- Значи още тогава Симеон е планирал дейността си. Това е било известно на службите и това е помогнало да се разбере, че когато им е необходим, те ще използват Симеон, той може да им послужи. Както виждате, така и стана. Сега разбирате защо около царя трябва да има агенти - за да знаят хората от службите как да работят в бъдеще с него, как да го използват, за какво могат да разчитат на него.
- От презентацията на книгата разбираме, че царят едва ли не ще се изненада, като научи кой го е следил, но все пак ще се досети кои хора са дишали във врата му (образно казано)?
- Бях поканен да участвам в предаване заедно с Димитър Иванов - началник на 6-и отдел на 6-о управление. Питах го: колко са агентите около царя в правителството му. Той попита: ти за кои знаеш. Казах: знам за 5 министри. Той се усмихна. Не каза вярно ли е, но в последствие добави - най-верните хора на царя са от ДС! Така че няма от какво да се изненадва царя и за какво да се досеща. Мина време. Един от най-верните на царя (Свинаров) започна да говори, че НДСВ щяло да прави лустрация. Веднъж се случи така, че аз бях при Бареков, когато министър Свинаров заговори пак за лустрация. Тогава му казах - г-н министър, ако направите това, половината от вас няма да са в следващия парламент. Свинаров отвърна: ами, какво да правим. На другия ден при Бареков беше Димитър Иванов, който каза, че в министерския съвет на царя има трима министри, агенти на ДС. Тогава Бареков ми се обади и ми каза: Методи, вие казахте един, а Димитър Иванов говори за трима. Отвърнах: Ако включим и доверените лица, и кандидат-агентите, стават 5-има. Но не мога да ти ги кажа, няма данни за тях, но това не означава, че не са хора на ДС. Разбира се, след тази случка повече никой от НДСВ не заговори за лустрация!
- Интересно е, че в интервю за западен вестник Симеон казва: “Винаги съм имал талант за оперативна работа” ...
- Той е доказал в своите бизнес контакти, че има талант за оперативна работа. Това е било забелязано от точните хора. Освен това Симеон сам признава, че има такъв талант. Оперативната работа всъщност се изразява в това да събираш и обобщаваш информация, като я изпращаш където трябва, или да влияеш на обществените настроения, като ги насочваш в определена посока. Всичко това изисква да се представяш за това, което всъщност не си... Това са похватите на шпионажа.
- Според “Тайните досиета на царя” Симеон е желаел да изпрати сина си Константин-Асен в социалистическа България на ски туризъм? Защо му е бил необходим този ход?
- Аз знам друго. Знам, че самият Симеон е искал да дойде в България. Отказали му, защото е щяло да стане ясно, че той не е враг на народната република, на новия комунистически режим. Отказват му да посети България и той започва да изпраща сълзливи писма до много емигранти. Пише им как му е отказано да се върне в любимата си родината. Това го знам от емигранти. Те са ми разказвали: ние дори не смеехме да си мислим, че ще се върнем в България. Там имаме смъртни присъди. Когато ние дори не можехме да си мислим за родината, Симеон е искал да я посети. Това разказват емигрантите. Иначе не знам дали синът му е посещавал България, докато Негово Величество е бил в “изгнание”.
в-к Марица
|
|
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram