Автор: Императорът.
Дата: 20-10-09 23:30
Разликата е, че кармата са я измислили индийците, а съдбата - гърците Нещо като обобщен образ на могъществото на природата и предопределеността на смъртта. По същата причина ескимосците нямат понятие за естествена смърт. Интересното е, че в Елада съдбата е била върховно божество, подвластни са и дори боговете, дори и сам Зевс. Нещо като християнският бог-абсолют се явява.
Разбира се - монотеистическите религии възприемат идеята, за да държат в покорство народецът... с една дума "ти си прошляк и робска измет, а царят има власт над теб, защото такава ти е съдбата и сам Бог така е разпоредил"
Инак прочетете Фром и Сартр - Жан-Пол смята човекът за осъден на свобода, изправен винаги пред нищото на изборът, от което да съгради своят свят - и има съдба само дотолкова, чее обречен да бъде свободен. Да избереш да се покоряваш на друг човек или на вярата си в съдбата също е вид свобода, също избор, който правиш...
А Ерих разправя, че човек изпитва ужас от свободата и се стреми да избяга от нея, защото она е тежка отговорност - може би затова вярва в съдбата, защото тя го оправдава за евентуални несполуки...
Аз, като техен по-скромен колега, просто съм го рекъл - Съдба е дума от речникът на слабите - силните предпочитат терминът "бъдеще"... нали съм Ницшеанец...
|
|