Автор: ffwd
Дата: 22-09-09 11:39
САН СТЕФАНО И ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
проф. Пламен Цветков, д.н.
Уважаеми проф. Богданов, уважеми г-н ректор, уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа!
Да видим най-напред какво точно се е случило на 3 март 1878 г. Тогава в цариградското предградие Сан Стефано се подписва предварителен мирен договор в очакване на международен конгрес, който да оформи трайния мир. Санстефанският договор определя създаването на автономно Княжество България, но останалите му разпоредби правят твърде съмнително възникването на такова княжество. Предвижда се руска окупация от две години, а руската окупационна администрация е без международен контрол, но най-същественото е, че няма никакви срокове за изтеглянето на руските войски от България. На всичкото отгоре на Турция се дава правото да прокарва свои войски през територията на Княжество България, така че дори и да се стигне до някакво българско правителство, то да бъде принудено само да помоли руската армия да остане в България.
Граф Игнатиев, който е всъщност авторът на Санстефанския договор, не възнамерява обаче да допуска създаването на българско правителство. В своите записки той изрично посочва, че историческата мисия на Русия е да обедини южните славяни под свое ръководство върху развалините на Турция и Австрия, като в кюпа на “южните славяни” той включва, разбира се, и българите.
Следователно Санстефанският договор е договор за безсрочната окупация на България от Русия, макар че е резултат от една война, която не е много точно да се определя като руско-турска, тъй като на страната на Русия воюват също така румънците, българите и сърбите. Румънците се бият за независимостта на страната си, която е дотогава васална на Османската империя, българските опълченци и четници воюват несъмнено за свободата на България, докато сърбите се включват, за да заграбят Нишко и Поморавието, които дотогава са били част от територията на Българската екзархия. Дали Русия не воюва обаче, за да погълне цяла останала България?
Векове наред балканската стратегия на Русия цели завладяването на Цариград, Босфора и Дарданелите и експанзията й на Балканите очевидно е несъвместима със самото съществуване на България като държава и на българите като народ. Затова Санстефанският договор не е нищо друго освен опит османското върховенство да бъде заменено с чуждото владичество на Русия.
Едва Берлинският договор намалява срока на руската окупация от “приблизително две години” на девет месеца, налага още от самото начало международен контрол върху руската окупационна администрация и изрично задължава Русия да изтегли всичките си войски от България в рамките на три месеца след изтичането на деветмесечния окупационен период. При това на Турция категорично й се забранява да има каквито и да било войски на територията на Княжество България. Едва под бдителния поглед на европейските пратеници руската окупационна администрация е принудена да пристъпи към изграждането на български държавни учреждения и да предаде върховната власт в ръцете на българите, свиквайки на 22 февруари 1879 г. Учредителното събрание в Търново.
Разпокъсването на България не е решение на Берлинския конгрес, а на едно предварително споразумение между Русия и Великобритания, тъй като за разлика от граф Игнатиев Александър ІІ е наясно, че на този етап Европа няма да й позволи да погълне България. Австро-Унгария и Германия държат на разделянето на България на северна и южна, но предвиждат за южната българска държава излаз на Бяло море и западна граница до река Вардар, като допускат автономия и за земите западно от Вардар. За Русия обаче такава държава би била досадна допълнителна пречка и затова в споразумението с британците тя решава да ореже максимално България.
Всеки уважаващ себе си народ чества като национален празник своя ден за независимост, който за нас е 22 септември 1908 г. Сякаш обаче ние сме единственият народ в света, който смята за освободители собствените си завоеватели. Може би главната причина за това трябва да се търси в неизживяния ни комплекс за малоценност спрямо османското владичество. Уж сме свободни, но сме си останали роби по душа. Вече минаха 20 години от края на комунистическото робство, навярно ще трябва да изчакаме още 20, за да се
изпълнят 40 години лутане в пустинята. Но къде е Моисей? Молбата ми е да го търсите вие, които като възпитаници на НБУ сте най-подготвени за това.
Благодаря за вниманието и Бог да ви благослови!
|
|
![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif)
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram