Автор: tan4o
Дата: 24-05-09 19:38
Така, от къде да започна....
Преди една година котаракът ми си отиде, след 16 годишно съжителство!Беше ни ужасно тъжно!Все още ми липсва мърморенето му и посрещането на вратата...
Миналата година през есента, няколко месеца след смъртта на Мърфи, пред нашия вход се появи една оранжева госпожица, жестоко нахапана по хълбоците, полумряла от глад. Започнахме да я храним и да се грижим за нея, И тя стана котката на блока.Може би до тази пролет все още нямаше име, всеки и викаше както му хрумне, докато съседа не я нарече :Евдокия! Евдокия пасна чудесно на нашата котка. Заведох я на ветеринар и се оказа, че Евдокия е бременна и е на видима възраст 6-8 месеца.Започнахме още по усръдно да храним Евдокия, понеже докторът каза "храна на корем". Но както беше бременна, в един момент вече не беше, нямаше и котета.Тъкмо мислех да я водя пак на ветеринар,за да я кастрираме но се оказа, че Евдокия отново е бременна и така до днес.Днес на 24 май излязохме по обяд, а Евдокия ни посрещна и веднага се разположи господарски пред нашата врата, изрази силно възмущението си, като разбра че излизаме, мяукането й се чуваше чак на отсрещната улица.Когато се прибрахме преди малко, се оказа че Евдокия мърка доволно и щастливо в кошницата до нашата врата (където спеше през зимата), а между лапичките й се гушкат 3 оранжеви и 2 черни дребосъци и мляскат доволно. Сега имам 6 котки, които не мога да зарежа на улицата. Мога да кажа,че Евдокия ни намери и избра!
След 2 месеца ще подарявам котета, мислете от сега;-))))
Очаквайте снимки тези дни!
|
|