Автор: boreto
Дата: 01-04-09 11:56
МЮЗИК АЙДЪЛ, ЛОНДОН, 1968 Г.
By xunap
За хората, които не са осведомени, истинската идея за това предване е на BBC. Започва да се снима през 1968 г. в едно от лондонските студиа на телевизията. Обявено е, че могат да идват участници от както от Великобритания, така и от САЩ, Канада,Австралия, Нова Зеландия, Индия, Пакистан и изобщо от всички бивши и настоящи колонии, доминиони и други земи, които имат някаква връзка с Обединеното кралство.
За жури са избрани следните авторитетни личности:
Джази. Шейсетгодишен чичак, който по време на войната с свирил фокстрот на съюзническите войски за да повдигне морала им. Изкарва цялата война, свирейки на пиано в Лондон по различни забави и вечеринки. Както ще видим по-нататък Джази не понася каквото и да е различно от фокстрот.
Дейви. Настоящ певец на шлагери. Свири на пиано, пее сладникави песни от периода между двете световни войни.
Мери. Бивша любовница на министъра на вътрешните работи, бивша любовница на заместник-директора на BBC, бивша любовница на продуцента на предаването Мюзик айдъл, бивша любовница на режисьора на предаването и настояща любовница на собственик на музикална компания. Благодарение на него издава албум, който събира прах по магазините.
ДЕН ПЪРВИ
Сред всичките участници, които пеят фалшиво или кръчмарски шлагери в съпровод на пиано, или се кълчат в грозен фокстрот се появяват млада група кандидат-таланти. Четирима младежи с дълги коси.
Джази гледа мрачно и казва: Сега се представете!
Един от младежите: Хм, ние сме една млада група, която свири рок…
Джази ги прекъсва: Рок? Тая скапана пролетарска музика! Продължете, моля!
Младежът: …и сме избрали името Лед Цепелин.
Дейви: Хахахахха! Що за име е това! Едни се кръстиха „Бръмбарите“, други са „Търкалящите се камъни“, а пък вие – някакъв Цепелин…
Младежът продължава: Е, така решихме, Лед Цепелин да се казваме.
Мери: По-добре си измислете ново име! С това име никога няма да пробиете! Лед Цепелин, ха-ха-ха!
Младежът: Сега искаме да ви изпълним едно наше парче, казва се „Good times, bad times“. Измислихме го преди няколко дни. Аз се казвам Робърт Плант, на китарата е Джими Пейдж, на брабаните е Бонзо, а на баса – Джон-Пол Джоунс.
http://www.youtube.com/watch?v=09EjoeCysK8
Лед Цепелин изкарват парчето си. Комисията ги гледа намръщено.
Джази: Вижте сега, не иска да ви разочаровам. Не сте чак толкова зле, но се съмнявам дали някога ще успеете да станете голяма група. Първо: певецът ви не става за нищо. Просто му трябват сериозни занимания. Второ: стилът ви е агресивен. Барабанистът се престарава с барабаните и изобщо не поддържа правилния ритъм. Темпото ви е под всякаква критика. Джими, нали можем да си говорим на Джими и Джази? Та, Джими, няма нужда да се опитвате да се правите на виртуоз на китарата. Свирете колкото можете. Композицията ви не е зле, но има нужда от по-читав аранжимент. Сега, мисля че ще стане добре, ако махнете тези ужасни ефекти от китарата на Джими. Една хубава акустична китара за това парче ще е супер на място. Бонзо малко да успокои барабаните, просто усещам как ми бият в тъпанчетата. Нищо лично нямам срещу вас, но сте избрали губещата страна. Напомняте ми за други посредствени музиканти, които сега са на мода: Бийтълс. Е, сега са на мода, но след 10 години никой няма да знае за тях. Както и едни други – Ролинг стоунс. Ако паднете на добър продуцент и пооправите аранжиментите си и външния вид, то имате известни шансове. Иначе ще станете като тези еднодневки – Бийтълс и Ролинг стоунс, дето след няма и десет години никой няма да ги знае. Но виж, фокстротът е друга работа, вечна музика…
Мери:Не, моля, не се отклонявай пак към фокстрота. И си оправете малко външния вид. Сега, певецът ви изобщо не може да докосне женското в мен. Дълга коса, джинси, една фланелка. Изглежда сякаш до вчера е работил по ремонта на улиците в Лондон. Едно пепитено сако, къса коса, малко гел ще ви даде повече шансове в шоу-бизнеса. И съм съгласна с Джази, на губещата позиция сте. Композицията ви не е лоша, но ако направите една-две балади и се подстрижете ще е можете да спечелите почитателки.
Дейви: Не знам кой ще ви хареса с този хипарски стил. Разберете, това предаване е да за да се даде шанс на младите таланти. Нямаме нищо против вас, изглеждате като хипита, добре, ваша си работа. Но от вас струи някаква неприятна и злобна агресивност. И що за простоват текст е това? Колегите ми от журито нищо не казаха за него, но се доближава до перверзия. Някакъв си шестнадесетгодишен младеж, доколкото успях да разбера и едно момиче… Някакво отчаяние струи, няма го хубавият край. Е, аз като бях на шестнадесет бях млад ученик в мъжкия колеж с пансион в Мертън, а там момичета нямаше, та по-големите ученици ме… Имам пред вид, че текстът на песента не е актуален. Ами като ще става въпрос за любов, то песента трябва да е лирична, бавна, мелодична. Какво е това ужасно негърско соло на китарата? И що за крясъци, това пеене ли е?
Мери: И певецът да почне да тренира малко, да си купи еди гири и да направи малко бицепс. С тея слаби ръце, и по фланелка изглежда карикатурно.
Джази: Съжалявам момчета, но няма как да ви класираме. Не вярвам и публиката да ви подкрепи. Направихме каквото можахме за вас, нататък всичко е във вашите ръце.
ДЕН ВТОРИ
В студиото влиза един слабоват негър, държащ бяла електрическа китара с още двама музиканти, бели.
Джази извиква ядосано: Какво по дяв…, негър!
Дейви: Добре, представете се, моля!
Негърът: Аз се казвам Джими Хендрикс, свиря на китара, това са барабаниста ми Мич Мичел и басиста Ноел Рединг. Аз съм от САЩ…
Джази: Абе как така бели музиканти ще са поддържаща група на един негър?! Американска му работа… не трябваше да се отделяте от Великобритания навремето. И английския не ти е добър. Скоро и преводач ще искате. Добре, карай нататъка.
Хендрикс: Парчето се казва „Little Wing“ (Малко крило) и е направено от мен.
Мери: Хахахаха! Пилешко или пуешко крилце? Сигурно е пуешко, щом си от САЩ.
Дейви: Виждам, че нямате пиано. И изобщо що за група е това, трима човека и нито един не свири на пиано? Добре, давайте да видим.
Хендрикс изкарва това парче:
http://www.youtube.com/watch?v=R20cCPM0OZc
Джази: Сега имам доста забележки. На парчето ти липсва всякаква структура. Добре, искаш да е по-лирично, сложете една акустична китара, един хубав контрабас. А пак сте сложили някакъв дис…, дис….
Хендрикс: Дисторшън и уа-уа ефект използвам.
Джази: Да, точно така, убягна ми думата за малко. Съвсем излишни, това ми е мисълта. Аранжиментът също не е добър. Бих те посъветвал да включиш пиано, и колегата ми Дейви ще се съгласи. Барабаниста малко да успокои барабаните. Усещам ги да бият като германската артилерия когато слизахме на брега на Нормандия през 1944 г. Нямам нищо против малко джазови барабани, но в това парче звучат напълно хаотично.
Дейви: Сега едно нещо не мога да разбера. Не се обиждай Джими, но изобщо не можеш да пееш. Ако искаш да успееш мисля, че е добре да си вземеш един нормален певец. Може и жена да е, макар че жените по принцип се справят по-трудно. Но има и такива, които се справят. Как да е… отклоних се малко. Имам пред вид, че гласа ти не е добър и няма как да промениш това. Негърски е, нисък и неприятен. Един бял певец с добре трениран глас ще ти свърши добра работа.
Мери: И мисля, че е добре да си пооправиш външния вид. Не че имам нещо против негрите, но косата ти е ужасна, подстрижи я късо, виж Нат Кинг Кол, учи се от него. Тези стърчащи къдрици само те загрозяват. А за музиката мога да кажа, че има и наркомански елемент. Джими, ти вземаш ли наркотици? Не, не ми отговаряй, знам, че всички негри в САЩ са наркомани и постоянно пушат марихуана. Не разбирам защо трябва да пропагандираш деградиралия си начин на живот и тук, в добрата стара Англия? Тука никой не пуши марихуана, разбери го. Подобни песни нямат почва тук, това да не ти е Америка, тук все още сме запазили добрия стар морал и ценности!
Дейви: И аз съм на това мнение… тук псевдоизкуство от негърските бедняшки квартали няма как да пробие. И моят съвет е да се опиташ да създадеш нещо по-стойностно. Иначе никога, повтарям, никога няма да има кой да те слуша във Великобритания. Е, останалите негри в САЩ може и да те харесват, но тука с този подход няма да успееш. За да не кажеш, че съм расист, ето тук имам една моя плоча, която ще ти я подаря. Надявам се да извлечеш ценното от нея.
Мери: И сценичното ти поведение е ужасно. Изобщо не се опитваш дори да комуникираш с публиката! Така не се прави шоу. Не може постоянно да си гледаш китарата или някаква точка нейде над главите на зрителите. Трябва да усещаш настоенията на хората пред теб, та тази музика е за тях и ти трябва да им казваш нещо. Ама какво да се хабя, то в тази песен нищо не се казва. Едва ли ставаш за това.
Джази: За съжаление се оказа, че журито е на едно мнение. Ние имаме високи критерии към участниците в Мюзик Айдъл, и са съжаление изобщо не отговаряте на тях. Няма как да продължите нататък в този конкурс, чиято цел е да дава изява и насърчава млади таланти.
Мери: Мисля, че и зрителите не са на ваша страна. Току-що ми дадоха листа с телефонните обаждания. Ето например какво казва Елизабет, 45 годишна домакиня от Уестенд, Лондон. „Музиката е ужасна и подкрепям напълно журито“. Или Доналд, 57 годишен леяр от Манчестър. Изказването му е малко расистко, но показва настроенията сред зрителите „От доста време мръсни негри се въртят и в Манчестър, където се опитват да пробутат деградиралата си и наркоманска музика на добрите ни бели младежи. От сега ви казвам, че ние, гражданите на Манчестър, няма да допуснем да развращавате младите.“ С подобен тон са и обажданията на още няколко зрители на предаването.
ДЕН ТРЕТИ
В студиото влизат петима младежи с дъги коси, носят китари, двама техници докарват и орган „Хамънд“.
Джази, гледа намръщено: Представете се, моля!
Един от музикантите: Ние сме млада група от Великобритания, която сме нарекли „Дийп Пърпъл“ („Дълбоко пурпурно“).
Дейви: Хе-хе-ха-ха-хо-хо! Дълбоко какво? Не мога да повярвам! Как може пурпурното да е дълбоко, това да не ти е езерото Лох Нес, та да е дълбоко, или вадата в Брайтсхед? Как да е, продължавайте.
Един от музикантите: Аз се казвам Ян Гилън и съм певец, този с мустаците е Джон Лорд и е на клавишните, Роджър Гловър на баса, Ян Пейс на барабаните и кирариста ни е Ричи Блекмор. Той е малко срамежлив и затова се е свил в ъгъла.
(Забележка: Да, знам че Дийп Пърпъл през 1968 г. не са били в този състав. Променям малко историята, така или иначе всичко е измислица).
Джази: И сега какво ще ни изпълните?
Гилън: Песента се казва „Black Night“, наше парче.
Дейви: Да го чуем тогава… само да не е някакво мрачно и наркоманско и се надявам тоя орган да го ползвате като хората за пиано…
Дийп Пърпъл изкарват ей това парче:
http://www.youtube.com/watch?v=Pkg0xJj2A4w&feature=related
След края му:
Джази: Не, това не е добре. Преди всичко що за ритъм е това? Изобщо не става за слушане. Имате и проблем с ударните. Прекалено много са! Трябва малко да смекчите стила, момчета! Имате си орган, добре, но за какво го ползвате? Да създавате шумотевица. Изобщо това парче е какафонично. И предните дни имаше едни подобни претенденти за музиканти. Насложили дис…, дис…, абе някакви ефекти на китарата, барабнистът им блъска безобразно зле. И вие, мистър Гилън, е добре да вземете не малко, а много уроци по пеене. Нямате почти никаква техника, вие се опитвате да компенсирате това с крещене, та и то е фалшиво! Не, така няма да стане.
Мери: Препоръчвам ви да промените стила. Някак си разбирам да имате дълги коси, но мустаците на мистър Джон Лорд са ужасни. Знаете ли, напоследък жените изобщо не си падат по мъже с мустаци. Това е просто старомодно. Сега е актулано да нямате мустаци, изобщо такива атрибутии издават това, че се опитвате до компенсирате лошото си изпълнение с някакъв по-особен външен вид. Онези еднодневки, както ги нарича Джази, и аз съм съгласна с него, та онези еднодневки Ролинг Стоунс прилагат този номер и засега успяват. Но въпреки това ще си останат група, която след няколко години никой няма да знае. Ако искате някак си да пробиете в този бизнес ви препоръчвам да имате по-сериозно отношение към музиката! Иначе ще си останете завинаги на никому неизвестна група. Ето например групата The Honeycombs, перфектен вид, добра музика, докосва сърцето на британеца.
Джази: Виждам, че сте британци, а се опитвате да копирате някакъв стил от отвъд океана. Добре, онези там се имат за американци, макар че според мен са си чисти англичани, които живеят в заблуда относно своята идентичност. Тяхна си работа. В това предаване даваме шанс на млади таланти, подчертавам, на млади таланти с истински облик, които споделят истинските британски ценности и които имат някакъв музикален вкус. И ценности, които са ни направили велика империя в миналото. Някак си е неприемливо наместо хората по света да възприемат нашата велика култура, ние да се влияем от други народи и култури, които стоят по-ниско от нашата. По време на войната имах нещастието да съм в контакт с много американци. Както войници, така и офицери, и нямаше как да не се впечатля на тяхната грубост, липса на обноски и простовата им пролетарска култура, спомням си за генерал Патън… Както и други мъже: французи, поляци, австралийци, канадци… всички те имат още да се учат на цивилизовано поведение и обноски.
Дейви: Хм, трябва да подчертая, че има някакъв креативен елемент със солото на китарата, но ще препоръчам още много упражнения. За посредствеността на певеца се съгласявам с Джази. Няма как на черното да викаме бяло. Още нещо, ще обърна внимание на посредствения текст. Според мен има много недомислици в него. Възпявате нощта, добре, хубава идея. Но къде са звездите, къде е луната? Няма и грам романтика в текста и изпълнението ви. Все едно че го е писал пиян ирландец докато се е клатушкал от кръчмата към дома си в Дъблин! Няма го лирическия герой, не е ясно какво става с него. Е така ли се прави песен? Разберете, добрата песен има и добър текст, ясен, с ясно послание и смислен край. Не казвам, че трябва винаги да е хепиенд, но трябва да има някакъв край. А при вас няма.
Мери: И отново ще кажа. Външният ви вид е ужасен. Певецът е с нещо като кръпка на панталона. Ооо, това май са джинси. Клавиристът е по потник сякаш е бачкатор в някоя селска фурна в Ирландия. И се поти! И тоя пешкир през врата! Това е неприятна картинка! Съжалявам, че ще ви разочаровам, но според мен изобщо нямате място сред младите таланти тук.
Джази: Явно журито е на едно мнение. Освен че не можете да свирите, не можете и да пеете, нямате чувство за ритъм, музиката ви е агресивна и хаотична. Трудно можем да ви оценим като някакви таланти.
ДЕН ЧЕТВЪРТИ
В студиото влиза млада жена.
Джази: Представете се, моля!
Жената: Казвам се Джанис Джоплин и съм от САЩ.
Джази сръгва с лакът другите от журито и намигва: Аха, още една каубойка! Продължете, моля!
Джоплин: Песента ми се казва „Summertime“, авторска е.
Дейви: Ами да я чуем тогава.
Джанис Джоплин изпълнява това парче:
http://www.youtube.com/watch?v=mzNEgcqWDG4
Дейви: От коя част на САЩ сте?
Джоплин: Тексас.
Дейви: Хм, там има само крави и петрол, музика липсва. Защо не се заемете с нещо друго? Мисля, че имате ужасен глас, не можете да пеете добре, техниката ви е на нулево ниво. „Оййй, ойееее“! Това да не ви е пасбището на чичо ви Джонатан в Тексас!?
Джази: И аранжимента на песента е зле. Опитва се да е лирична, но всъщност не е. Тук-там се надявате, че с малко класически мотиви ще придобие по-цивилизован вид. Не, не се получава. Песента и изпълнението ви са безлични. И имате негри в групата.
Дейви: И текста е зле. Човек не може да разбере за какво става дума. И това негърско „Бейби, бейби“ само досъсипва всичко.
Мери: Препоръчвам ви малко по-секси излъчване. Та вие сте жена, за бога! Нямате никакво секси държане. Стоите на сцената и сте се провесили на микрофона сякаш той е най-важното нещо. Ами разберете, така нищо няма да се получи. Имате ли някакви изяви в САЩ?
Джоплин: Да, имам доста концерти…
Мери: Сигурно каубоите в Тексас ви харесват, но мога да ви кажа, че с подобен вид и сценично поведение няма да стигнете далеч. Погледнете например „Сюприймз“. Не могат да пеят добре, тази Даяна Рос си е посредствена. Но показват женственост, имат секси излъчване! И затова са известни. Имат сценично държане, от което лъха на секс. А вие? Можете поне това да направите! Вижте, вземете пример от Хелън Шапиро. Тя ще е звезда още поне 30 години! Или Литъл Пети. Имат излъчване и пробиват, вече са звезди. Ами поразкършете се малко, танцувайте, работете върху пластиката. Обуйте едни по-женствени обувки с токчета, разтворете малко краката. И една къса пола ще ви отива, тогава може да говорим нещо за сценично поведение.
Джази: Мисля, че няма смисъл да губим повече нашето и на зрителите време. За съжаление смятаме, че няма как да се наредите сред талантливите младежи в нашето предаване. Нямаме нищо против вас, но не отговаряте на никой от критериите.
ДЕН ПЕТИ
В студиото влизат четирима младежи.
Джази: Представете се, моля!
Единият от младежите: Ние сме млада група от Лондон и сме избрали името „Пинк Флойд“ („Розов флуид“).
Дейви: По-идиотско име не можахте ли да измислите? В САЩ едни бездарници пък са се нарекли „Дъ Доорс“ (Вратите). Сякаш не останаха думи в английския език…
Дажзи: Абе вие да не сте педали, какви са тези розови флуиди?
Музикант: Не, не сме хомосексуалисти.
Джази: Добре, щото перверзници не търпим тука. Всички педали трябва да ги вкарват в затвора и да ги лекуват там. Дано и Консервативната партия да е на това мнение. Карай нататък!
Музикант: Аз съм Рождър Гловър и сега ще ви изпълним нашето парче Astronomy Domine.
Дейви: Сега пък и астрономия! Предните дни ми пяха за всякакви глупости, но само астрономия нямаше.
http://www.youtube.com/watch?v=49tLEcgW0Po&feature=related
След изпълнението.
Дейви: Музиката, ако може да се нарече така, е ужасна. Вие сте напълно деградирали типове, които се наливат с наркотици. Момчета, след 5 години не само че никой няма да знае нищо за вас, но и ще сте умрели.
Мери: И външният ви вид… косите са ви грозни, и махнете тези мустаци! Обърснете се като нормални цивилизовани хора, не мога да понасям тези мустаци! Приличате на лумпенпролетариат! Чудя се кога ли хората наистина някога ще придобият чувство за това какво е хубава музика и какво е наркоманска боза? И изобщо не приличате на мъже, с това поведение и с тези дълги коси! Изглеждате като някакви странни същества по средата между мъжа и жената… Няма как да събудите женското не само в мен, но и в която и да е друга жена. Покажете малко мъжественост, за бога! Нямате мускулести фигури, ами заемете се, спортувайте!
Джази: И мисля, че нямате никакъв талант. Не виждам как ще успеете на музикалната сцена. Мисля, че си губите времето и само харчите парите си и горите тока напразно. Ето и възмутени зрители са се обадили, мисля, че ясно мнението им, няма време да ги цитирам. Особено жлъчна е Маргарет МакБомън, 23 годишна млада майка от Единбург… но как да е. Досега все препоръчвахме на разни подобни групи да сменят стила, да се приведат в цивилизован вид… Но при вас положението е безнадеждно. Липсва всякаква мелодия, каквато и да е мелодия. Не можете да пеете, не можете да свирите. Нашето предаване е за да се даде шанс на младите таланти. Но понякога изпадам в очаяние, че само си губим времето да гледам тази еманация на посредствеността, наречена „Пинк Флойд“ и подобни на нея групи.
Дейви: Е, момчета, всичко е ясно, няма как да продължите нататък. Всяка маймуна ще може да се справя с музиката по-добре от вас! Вие сте позор за Великобритания! Довиждане!
|
|
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie11]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie11.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram