Автор: Prakticar
Дата: 16-03-09 20:56
Много добра статия, канех се да я пусна, ама black_swans ме е изпреварил.
За тези, дето ги мързи да цъкнат върху горната връзка:
Държавата, за която всички се грижат и е винаги понеделник
От Любослава Русева
Моя позната разказва, че слушала по радиото Лили Иванова. Този път Лили Иванова не пеела "Детелини", нито обяснявала коя от трите книги за живота й е истинската, а се хвалела, че са минали точно десет години от историческия й концерт в зала "Олимпия" през 2009 г.
"Ама как така? Да не е станало 2019 г.?" - сепнала се моята приятелка… и се събудила. За да се увери, че все още сме в 2009 г., тя наистина си пуснала радиото и от новините научила, че правителството ще създаде две работни групи за борба с корупцията. Едната щяла тепърва да проучва проблема, а другата да проблематизира проученото.
"Коя година сме всъщност?" - уплашила се моята позната, понеже преди да заспи, била убедена, че от януари 2007 г. сме в Европейския съюз. За неин късмет обаче погледът й попаднал на вестник с дата 13 март 2009 г. На челната му страница имало огромна снимка от преливащи контейнери за смет, а под нея вицепремиерът Калфин съобщавал, че сме предложили на ЕС да ни спре мониторинга и вместо това да ни изпрати повече евроексперти. Успокоила се приятелката, разгърнала вестника и прочела следната дописка: "Занапред табели ще предупреждават шофьорите за всички големи дупки по пътя."
"Не е възможно, аз наистина полудявам!" - отново си помислила моята позната. Но пак имала късмет, защото си спомнила един забележителен диалог между Аурелиано и Хосе-Аркадио Буендия от "Сто години самота":
"- Какъв ден е днес?
Аурелиано му отвърна, че е вторник.
- Така си мислех и аз - рече Хосе-Аркадио Буендия. - Но изведнъж разбрах, че продължава да е понеделник, както вчера. Виж небето, виж стените, виж бегониите. И днес е понеделник."
После тази приятелка си спомнила и един разказ от Елин Пелин. За него обаче ще стане дума накрая, защото първо ще изложа нейната
Теория за несвършващия понеделник
както и приложението й под формата на Правилник за живеене в понеделниците.
Първо теорията:
- В държава, в която има много дупки и много работни групи, винаги е понеделник. Това е денят на добрите намерения. Всеки, както знаем, спира цигарите от понеделник. Затова във вторник всичко е, "както вчера", а в сряда, четвъртък, петък, събота и неделя - всичко е, както в понеделник.
- В държава, в която има много дупки и много работни групи, има нужда от много табели, тъй като нито многото дупки някога ще бъдат запълнени, нито многото работни групи някога ще свършат работа. Тези табели указват както нещо трайно съществуващо (примерно дупка), така и нещо напълно несъществуващо (примерно работна група).
- В държава, в която има много дупки и много работни групи, контейнерите за смет винаги преливат дори и да са дошли или ще идват хиляди евроексперти. И това е така, защото моделът на нейното управление е не да решава проблемите, а да ги задълбочава. В най-добрия случай да сигнализира за тях.
Оттук и споменатият по-горе
Правилник за живеене в понеделниците
- Да следвате релефа на такава държава е трудно, но не и невъзможно. Само трябва да се обозначите по правилния начин. Достатъчно е например да напишете на своята табелка "Аз съм Лили Иванова" или пък "Аз съм министър на здравеопазването" и оттам нататък вие автоматично ставате Лили Иванова или министър на здравеопазването. Ако сте се обозначили обаче неправилно - примерно като "Аз съм обикновен данъкоплатец", трябва да знаете, че ще пропадате в дупки от тук до края на света.
- Тъй като вече сте наясно, че вие не сте такъв, за какъвто се представяте, не може следователно да изисквате от другите да са такива, за каквито се представят. Ето защо, ако имате проблем с труда и социалните грижи, никога не бива да се обръщате за помощ към Министерството на труда и социалните грижи. Никога не бива да търсите и възмездие от прокуратурата и съда, защото те само се преструват на прокуратура и съд.
- Много е важно също така вие самият да правите точно обратното на това, за което сте се представили. Ако, да речем, сте кмет на София, който е обещал да реши проблема с боклука и да премахне бездомните кучета, вие сте длъжен да създадете проблем с боклука и да пуснете колкото се може повече бездомни кучета. А в случай че настоявате да сте премиер на държава - членка от ЕС, то следва да правите всичко възможно тази държава скоро да не е членка на ЕС.
Моята позната е убедена, че е положила основите на нова българска конституция. Нарекла я е
Конституция на държавата, за която всички се грижат
и е винаги понеделник. И сега ще ви кажа защо, връщайки се към онзи разказ от Елин Пелин, за който тя си спомнила в краткото си умопомрачение, преляло във вдъхновение...
Този разказ се нарича "Човекът, за когото всички се грижат". И започва така: "Назначи се голяма комисия от важни лица - специалисти, учени, академици, икономисти, финансисти, инженери, архитекти, химици, ботаници, зоолози, лекари, хигиенисти, филолози, да се срещнат, да видят, да разучат, да разсъдят, да решат... Какво да решат? В първото заседание и те не можаха да решат какво трябва да решат."
По-нататък става ясно, че задачата била много мъчна: "Как да се излезе от затрудненото стопанско положение и как да се подобри всестранно животът и поминъкът на бедствующия български гражданин, главно на трезвия и трудящия се земеделец и работник." Естествено такава трудна задача не можела да се реши само от една комисия. Затова на второто си заседание комисията решила кога да е третото й заседание, след което създала подкомисия по уточняване проблемите за обсъждане на третото заседание, а на третото заседание решила, че на четвъртото заседание трябва да се избере комисия, която да конкретизира възникналите въпроси. Така минали "година, две, три, пет, десет, двадесет...". Накрая всички забравили за съществуването на комисията, докато един ден…
В този ден в залата, където заседавали академиците, икономистите и т.н., случайно влязъл човек "от народа". Притеснил се той, извинил се и заотстъпвал назад, но тогава някой от академиците, икономистите и т.н. извикал: "Най-после, спомних си! Господа, ето го главното. Ето за какво заседаваме. Ето лицето, за което всички се грижим. Чудесен екземпляр!" В залата настанало оживление, а вдъхновеният академик, икономист и т.н. продължил: "Да, един представител на народа, за когото всички тук, които сме духовният елит на нацията, полагаме толкова грижи. Нека зоолозите квалифицират, нека химиците анализират, нека лекарите го аутопсират, нека всички специалисти приложат своите методи, за да го разберем, да открием болката му и тогава въз основа на науката да му помогнем ефикасно."
Следващото заседание обаче се отложило по случай ваканцията. А когато след два месеца комисията отново се събрала и решила "да се пристъпи към анализа на лицето, за което всички се грижим", разсилният съобщил, че въпросното лице е починало. "Как така умря?", попитал председателят. "Така, бяхме забравили да го храним", отговорил разсилният.
Разбира се, тази комисия не престанала да работи. Тя насрочила следващото си заседание. Вече с твърдото намерение да реши проблемите от идния понеделник
|
|
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram