Автор: boni
Дата: 09-01-09 18:43
Ето една - седя си веднъж на дежурство в командния пункт пред планшета и полусънено кодирам това, което Чавдар Перчемлиев(художник по призвание) рисува с молив за стъкло от другата страна...
По едно време една цел започва да се спуска от София надолу към гръцката граница. В следващия момент дежурния от централния КП в Хасково се обажда по вътрешната линия и ми вика "Абе Баланс (Баланс ни беше кодовото име) тоя дето слиза надолу, сигурни ли сте, че го виждате бе"
Аз викам - "Даааа, как иначе"
Оня от Хасково с леко тревожен глас "Абе ние не го виждаме бе, а сега Ивайловград и Фотиново и те казват че не го виждат"
Аз леко смутено правя знак на Перчемлиев, чукам му по планшета и го питам "Къв е тоя там?" А той вдига рамене "Бах ли го..."
През това време оня си слиза надолу и вече минава половината от пътя до границата...
В КП-то в Хасково вече започва да цари паника...Свързвам се със "Звездата"(станцията която предава информацията) и питам оператора да ми потвърди километрите за тая цел. Оня потвърждава. Питам сигурен ли е, че целта е на тея километри, оня потвърждава...
Казвам в Хасково - всичко е така, виждаме го...
А оня през това време вече застрашително скъсява дистанцията. От Хасково вече са се паникьосали тотално и тръгват да вдигат изтребители от Узунджово...
Тъкмо вече положението е нажежено до червено и виждам как Перчемлиев се плясва по главата и изтрива трасето на целта от планшета, след което я рисува с 90градуса разлика от София към морето...Хили се и ми вика, абе сбъркал съм азимута... Той просто я е подкарал с грешен азимут и после я е бутал само по километри.
Аз пък питах оператора за километрите, защото километрите ме притесняваха, а не се сетих да го питам за точните координати(километри и азимут)
Та така стана голяма разправия и го отнесохме заедно с дежурния офицер, който вместо да е в КП-то, кой знае къде се беше скатал...
Изобщо системата с тея планшети и кодиране си беше от втората световна..
|
|