Автор: Amigo
Дата: 28-11-08 16:51
една по-стара публикация в клубовете на дир-а
Да се режат ръцете на крадците, повелява ислямският закон
Религиозният мюсюлмански закон шериат, което буквално значи “начертаният от Бога път”, се употребява от редица ислямски съдилища.
Шериатът се осланя предимно на закони установени от племена отпреди мохамеданството, цитати от Корана, както и предания за действия и изказвания на пророка Мохамед, които се наричат “Суна”.
Класическото ислямско правосъдие разделя престъпленията, наречени хад, в три категории:
- Посегателство на живота и тялото (убийство, нараняване и т.н.)
В Корана и Суната са предвидени за подобни престъпления драконови наказания. В правомощията на съдията е определянето на техния размер:
- Непозволена интимна връзка.
В тази категория влизат интимните връзки преди, след или по време на брака. Неженени “заплащат” сексуална връзка със 100 удара с камшик. При извънбрачна връзка присъдата е убийство с камъни. Като доказателство за интимна афера е достатъчно свидетелстването на четирима мъже. Лъжливи показания пред съда, костват на виновника 40 до 80 удара с камшик. Толкова отнася и някой, който си и е позволил да пие алкохол.
- Кражба.
При такава, на извършителя му се реже дясната ръка. Ако повтори деянието, трябва да се раздели и с лявата.
Заради непълнотата си, шериатът е обект на интерпретации и в отделните страни тя е допълвана с различни закони и наредби.
През средата на 19 век цели глави на шериата бяха отменени и бяха заменени със закони подобни на тези в европейското право.
В техния първоначален вид, наказателните наредби на шериата се използват в наши дни само в няколко държави. Между тях са Иран, Саудитска Арабия, Судан, Сомалия, Либия, Пакистан и Нигерия. Въвеждането на шериата, като единствен източник на правосъдие, е основна цел на ислямски движения в редица арабски държави.
http://www.zone168.com/news.html?date=20020707&topic=world_bg&story=00802.htm
Най – страшната присъда в Иран не е смъртната
Ел Мундо
Баксал Асели
Наказанието като убийство чрез замеряне с камъни е един от най-ужасните способи за раздаване на правосъдие, защото жертвите умират едва след няколко часа и то в адски мъки, в момента обаче любимият метод на властите в Иран е бесенето.
В ръката на съдията свещената книга не оставя никакво място за съмнение. “На крадеца и крадлата се отсича ръката в замяна на това, което са откраднали” повелява Коранът. Това е едно от наказанията на шариата – ислямския закон, който се прилага в страни като Иран, Судан, Сомалия или Саудитска Арабия.
Преди няколко дни иранският вестник “Нуруз” публикува съобщение за смъртната присъда, издадена в свещения град Машхад срещу двама души - Хюсеин и Мехди. В същия ден стана известно, че трима затворници от затвора в град Шираз били осъдени на смърт чрез обесване на територията на това изправително заведение. Ден след това същото наказание е било изпълнено и спрямо 20-годишен младеж в град Лар. Още трима души, явно джебчии, пък имали “по-лека” участ: на всеки от тях била отрязана дясната ръка, а когато раните заздравеят ги очаква и отстраняване на левия крак. За това, че се отказали да се признаят за виновни в извършването на престъпления са получили и по 80 удара с камшик. Съдията е решил, че обвиняемите не за първи път вършат престъпление, затова и наказанието било по - голямо. При първа кражба се режат пръстите на ръката, при втора - самата ръка, а при трета - крака, срещуположен на отрязаната ръка.
Такива наказания по принцип се изпълняват на главния градски площад, като задължително присъстват представители на ислямския съд, палачите, десетки охранители – ислямисти и лекар.
През първите две години след 1979 година, когато е създадена Иранската ислямска република и на власт идват духовници, учили само традиционното ислямско право, което не се променило от Средновековието, ампутацията на крайниците е ставала с добре наточена сабя, без упойка или медицинска помощ. В последно време на такива места са допускани и лекари, за да предотвратят голяма кръвозагуба или инфектиране на раната. А вместо сабя сега вече се използва електрически трион или пък специална гилотина. Според ежегодния доклад на организацията Амнести интернешънъл през 2001 година в Иран са били изпълнени 165 смъртни присъди. В Китай е имало още повече – 1077, но като се вземат предвид размерите и броя на населението в тази страна, може да се каже, че иранските аятоласи са доста напред в тази област. А цифрите продължават да растат. Само в началото на 2002 година в Иран са били осъдени на смърт и убити 173 души. За последните 15 дни са били изпълнени 32 смъртни присъди. И тази цифра не отчита присъдите, които се изпълняват тайно.
Най - любимият метод на властите за изпълнение на смъртните присъди стана обесването. Дори се използват подемни кранове, защото по този начин аятоласите са намерили евтин и поучителен начин да се избавят от престъпниците като политически ненадежните граждани или хомосексуалистите. Защото тази техника не само позволява да се изпълни бързо смъртната присъда, но и излага на показ пред целия град трупа на грешника.
Но все повече иранци не виждат нищо поучително в такива екзекуции с всеки изминал ден недоволството срещу тях расте. На 13 май жителите и гостите на столицата Техеран видели подемните кранове на площад Хаварана и разбрали, че властите имат намерение да обесят шест човека. Още от рано сутрин на следващия ден около хиляда души чакали на площада идването на полицейските фургони. Веднага след като били изведени шестимата затворници на възраст между 30 и 38 години, обвинени в кражба и продажба на наркотици с вързани ръце и черни кърпи на очите,
тълпата започнала да вика “смърт на свещениците” по адрес на представителите на ислямския съд. Хората се опитали да стигнат до затворниците и да ги освободят. Това обаче не станало, защото полицията разпръснала нападателите, като използвала сълзотворен газ. След този случай ислямските духовници взели решение другите затворници да бъдат бесени направо в затвора.
Заедно с обесването другия най – разпространен способ за изпълнението на смъртните наказания е замерянето с камъни(лапидация). Ето как съобщава за такива присъди иранския вестник “Ентехаб” на 24 април:”Жена с име Фердус Б. Бе осъдена на 12 години затвор и получи смъртна присъда чрез пребиване с камъни, след като изтърпи наказанието си в затвора”. Във вестника няма никакво обяснение за какво престъпление става въпрос, защото такива съдебни заседания се провеждат без присъствието на адвокат и при закрити врата.
Присъдите, които се изпълняват чрез хвърляне на камъни по осъдения е един от най-ужасните начини за умъртвяване на престъпниците, понеже те умират едва след няколко часа, при това в адски мъки. Новата вълна от такива присъди е отговор на най – консервативно настроените представители на ислямския режим, но въпреки това се ползва с одобрението на хората около президента – реформатор Хатами. Въпреки все по – голямата критика на страниците на иранската преса.
Организацията Амнести интернешънъл преди година обвини иранското правителство, че на смърт чрез замеряне с камъни са били осъдени две жени. Първата от тези жени е обвинена в убийство, втората чака изпълнението на присъдата си през този месец.
В наказателния кодекс на Иран пише, че лапидацията се използва като наказание за престъпления от типа “ходуд”(тоест, такива, които не подлежат на обсъждане) като съпружеската изневяра или проституцията. В Корана даже са уточнени размерите на камъните, които трябва да се използват при изпълнението на смъртната присъда:” Те не бива да са толкова големи, за да не умре наказаният само от два или три удара, нито пък толкова малки, че да не оставят рани от ударите по тялото”.
|
|