Автор: тьма
Дата: 12-11-08 08:35
На обикновения гражданин все повече му се струва, че 365-те дни от годината са все с дата 1 април. Във водопада от интервюта, с които ни заливат всички медии, отдавна не може да не различи кое е лъжа и кое истина. Тълпа от задъхани ментори обикалят радиа, телевизии, вестници и списания и безнаказано бълват клюки и откровени лъжи. А обикновеният българин заключава: “Абе, щом никой не ги дава под съд, може и да казват истината.”
Един от любимците на интервюиращите е Петър Христозов. Той сам се определя като генерал от съветското разузнаване, международен шпионин от ранга на Джеймс Бонд, служител на какви ли не централи – от КГБ до ЦРУ. Винаги твърди, че разполага с факти за всичко и за всеки. И то – потресаващи факти. Ето само един пример от негово интервю:
”Знаете ли, че докато Иван Костов беше премиер, мина през развод и повторна женитба с Елена Костова? Адвокат на бракоразводното му дело беше Йордан Соколов. Разводът стана заради мина “Кошава” над село Рударци. От нея се вади естествен кристал. Бижутата, изработени от този материал, вървят много скъпо. А Костов е голям играч! Затова Елена и Иван Костови се развешдат фиктивно. Елена Костова закупува за няколкостотин хиляди лева мината. После я продава на ителианците за много по-голяма сума. Не само я продава, но и получава всяка година по 3 милиона лева дивиденти, тоест, тя е и акционер в това дружество. Източниците ми са от Националната следствена служба.”
Истина ли е това или е лъжа? Иван Костов не дава под съд нито Петър Христозов, нито когото и да е от многобройните си самозвани “биографи”.
Как постъват другите?
Бившият шеф на френското разузнаване Ив Бертран споделя в сп. “Льо Поан”, че Никола Саркози е спал със съпругата на сегашен свой министър. Френският президент веднага заведе дело за клевета срещу Бертран.
Но като че ли най-впечатляващ е примерът на турския министър-председател Реджеп Ердоган. От встъпването си в длъжност през март 2003-а година до 2007-а Ердоган е водил 71 дела за клевета. Те са били срещу депутати от опозицията, срещу вестници, списания, радиа, телевизии, както и срещу отделни журналисти. Последното дело, което заведе турският премиер, беше срещу лидера на опозицията Дениз Байкал за “посегателство към статута и накърняване на личните му права”. По този начин министър-председателят непрекъснато дава уроци на турското общество за това, че правата на личността трябва да бъдат защитавани. Но затова се изисква и смелост. От всичките 71 дела турският премиер е спечелил 46, а е изгубил 25. Но въпреки загубите той не се страхува, че в един съдебен процес могат да изплуват неприятни, скривани факти за него или за семейството му. А може би не се страхува, понеже биографията му е чиста?
У нас е точно обратното, публичните личности и политическата класа разпространяват какви ли не измислици едни за други. От това, че президентът ни спи с малолетна, до това, че е прихванал срамна болест. Но и той не съди никого. И средният гражданин започва да се пита: а дали наистина това са измислици, след като никой никого не съди за клевета, за обида, за накърняване на човешкото му достойнство? Или пък достойнството е последното, за което му пука на родния политик...
в-к Стършел
Дайте малко клюкини![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
|
|
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram