Автор: Императорът.
Дата: 24-10-08 10:51
Блокът ни осиротя - от ранна сутрин в просъница чувах рев не механични триони... когато станах, някакви говеда вече бяха повалили тополата пред блокът и я разпарчетосваха усърдно. Изхвърчах навън, кажи-речи по пижама - помислих откачената домоуправителка ги повикала... за нейн късмет, не нейна бе "блестящата" идея, нито беше наблизо - иначе щях да я пребия като бясно куче...
В този блок живея от 1982-ра, тополата бе пред прозорците ми. Красиво и величествено дърво, високо до осмия етаж. Постепенно посадихме и други дървета, но всички те изглеждаха като джуджета пред този строен и могъщ великан. Тя бе част от сърцето ми, част от чувството ми за дом. Виждал съм я как храбро устоява на десетки бури, но не можа да устои на трионите на палачите. Чест и отговорност е да посадиш дърво, радост е да виждаш как расте, колко години са нужни, за да порастне то 30 метра високо? А колко лесно е да бъде отсечено по нечий каприз?
За уточнение - тополата не бе "опасна" нямаше изсъхнали клони, отстоеше на голямо разстояние и от нашеят, и от съседният блок, нямаше НИКАКВА ПРИЧИНА за отсичането и, освен капризът на някакъв мръсен, жалък чиновник от общината, решил да симулира дейност !!!
|
|