Автор: Mobby_Dick
Дата: 11-11-04 11:32
За зрителя виртуалната реалност, която му поднасяме може да бъде реалност. Да, но това зависи от зрителя, от неговото "умение да види",предпочитания и търсения.
Има два вида манипулация - тази, при която ние подхлъзваме зрителя да възприеме изображението като единно цяло, като истинско отражение на реалността. И тази, при която ние съвсем свободно манипулираме изображението и откровено поднасяме на зрителя един измислен свят, една собствена фантазия, която има далечна връзка с реалността.
Аз мисля, че в онзи спор засегнатите бяха толкова много, защото се усетиха съпричастни към едната или другата страна. Във форума има добре изграден поляритет на мненията по въпроса - или -или, а всъщност всеки използва хибридни технологии кога често, кога не..и в различна степен. Или пълна манипулация, независимо от средствата - или подценяване на манипулираното изображение. И двете страни използват целия арсенал от технически средства, разликата е в приоритетите, които поставят.
Фотошопа е нещо хубаво, но тези които го прилагат често и в голямата му степен, някак се усещат гузни, несигурни - колкото и пламенно да го защитават. Същото се усеща и в другата страна - тя винаги се колебае до каква степен да си позволи използването му.
В предишните постинги казвах (без да се опитвам да го доказвам - то ще трябва да е реферат:))), че многообразието от средства за внушение на ПШ, стотиците плугини и т.н., всъщност не дават толкова простор на собствената фантазия - повечето хора натискат бутони и виждат ефекта, които приемат за собствена фантазия. Това са добре заложени ефекти, това е фантазията на създателя им - другото е репродукция на тази фантазия върху вашата снимка - 100%..50%...или 1%, според уменията и предпочитанията ви. Това е, като човек попаднал в една галерия с творби, която изглежда безкрайна - но е само до границата на собствения му хоризонт - нито крачка по нататък. В тази галерия очароващото масовия посетител е факта, че може съвсем лесно да променя творбите, да слага своя дан, да създава хибриди от своите идеи в комбинация с чужди. Изобщо един добър инструмент, защото е базиран на личностното ЕГО. Все по-малко става изискването за маисторлък, за авторово търсене (а това рикушира в едни колоритни творби, с неясно идеино съдържание или послание..или послание на машината по скоро, и на хилядите хора, чиито труд и постижения са използвани за да го има този един клик върху мишката). Новите плугини предоставят не само определен визуален ефект, но дори цели бази от изображения, които същите те манипулират. Комбинацията изглежда безкрайна, свободата изглежда по-голяма от реалността...но защо ли, като видим такова изображение го разпознаваме, можем да го анализираме технически, често да му направим техн.анализ? Защото всъщност тази свобода не е толкова огромна, и резултатите не са толкова оригинални - напротив, изчерпаеми са. Дълбокото море се указва до колене. Колкото по-умел е даден манипулатор - толкова повече плугини и техники ще използва, и умело ще забърсва следите но...само след месеци това става примерно нов плугин, почва да се прилага от всички с едно натискане, и се обезценява. Всеки "ФШ майстор" всъщност наблюдава, анализира технически...прави маркетинг на предпочитанията дори, после създава изображения в определен стил с ясното съзнание да е "на върха на елхата" този, другия месец, а като тълпата почне да прави това за 1 минута и то се обезцени...тогава тои ще е напред с материала, и ще предлага друго, новото - НОВО! Тази въртележка обаче отвежда до все по-голямо разделяне с реалността и емиграцията в друга, виртуална..
Именно оттам идват страховете и угризенията на фотошоп - майсторите.
Авел има имидж на екцентрик, които умело постига тези внушения само с най-прости камери и изцяло класически технологии.Които работи само с ТАТКОТО или ДЯДОТО на плугина - класическата технология. Всеки си представя, че това става с много труд и търсене, и го оценява. За повечето зрители, това е човекът с тояга в ръка, които умело се конкурира с МАШИНАТА. Тои е любимец на зрителя, които е опитал или не да стане творец, но е изхвърлен от машината като един прост посредственик. Тои е влязъл с огромен ентусиазъм в месомелачката, а отдолу е излязъл като просто една нова 0 от рендето. Творчеството на Авел за него е другата патечка, алтернативата...пътя по които не е стъпвал и които изглежда много дествен, забавен, приятен...и пряк към успеха най-вече. Именно тук е разковничето на проблема. КОИ СЪМ АЗ, ЗА ДА ДОКАЗВАМ че идола на някои хора е използвал един ПРОСТ ФОТОШОПСКИ БЛУР. В представите на тези хора Авел не знае какво е компютър, или го ползва само за да качи снимките си в нета!
Аз не съм очаквал или правил скандал - очаквах просто някакъв спор или замълчаване, и то от коствена страна - приятно ежедневие и бистрене на концепции. Така или иначе стана "скандал" в очите на хората, но тои стана чак след като някои хора се включиха явно с идея да доказват пълната свобода, и фотошопа в които се чустват добре. Фотошопа за тях беше победил/изкушил Авел, т.е. тои вече беше като един от тях. Те отвориха обятия за него, и започнаха да критикуват мен, че бях гледал в каймата с лупа, че бях развалил нечий илюзии, а всъщност вътрешно се радваха точно на това.
Отново да се върна на реалността и виртуалната фантазия.
Духът на човека иска свобода, иска простор, презира ограниченията...както тялото иска комфорт, иска добра храна.Те са + и -, във вечен дуализъм, в какъвто и всичко в природата. Но дали всеки дух заслужава този необятен простор? Не е ли точно това привързване с тялото начина, по които тои трябва да се учи, да се съвършенства. Изпитание. Ако си гладен - трябва да работиш, духът ти е в почивка, ако си болен - това се отразява на търсенията му, ако си стар-млад-беден или богат ти често затваряш собствения си дух да робува на тялото, ти го пренебрегваш или търсиш, защото робуваш на тялото - затова сме и хора. Колко манекенки са мъдри като тибетски монах? Колко духовници са отишли на конкурс за красота? Всеки си има ресур, и облик - според интелектуалния багаж - изпитания. Тялото е свързано с духа, както и той. Колко чини този дух, които робува на суетата, на парите, на каквото и да е? Колко е свободен той? Заслужаваме ли пълната свобода и отричане от реалността, в която сме поставени? Нима оправихме нашата реалност и я направихме небесно-съвършена, че искаме да се дистанцираме тотално от нея и да заплуваме, макар и за малко в една нова необятна свобода? Взехме ли си успешно изпита, че да искаме да се наслаждаваме на ваканцията? Всеки се смята за съвършен и иска да скъса с реалността, и да заплува в мечтите. Не се пита, с какво точно го е заслужил - просто посяга към КЛЮЧА и потъва в имагинерния свят, откъдето рано или късно е изхвърлен и изпада в мухмурлука - които е наказанието на тялото - падането от високо боли. Нека се катерим според възможностите си.
|
|