PHOTO FORUM /PHOTOGRAPHY/ALBUM/BAZAR

Authors and albums

Contests

Awekening - contest

Category

Рекламирайте тук Затвори

Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.

Платени обяви

Как да рекламирам?

Всички теми

Към тема

Теми - forum: Архив

първа

1 2 всички

напред

последна

Величието на Българина

Автор: luboar
Дата: 13-08-04 12:19

На всеки образован човек - особено на западния - прави впечатление величието на средния българин. В смисъл: по-скоро рано, отколкото късно средният българин, като му обърнеш внимание, се самообявява за велик. Заема съответната поза на текезесарски председател, разговаря грубо и отривисто и накрая започва да те прави на маймуна. В този момент се отказваш от него, той потъва обратно в социалното небитие, откъдето е дошъл - но не щеш ли, следващата кохорта се оказва същата.

Това величие очевидно има някаква връзка с ИЗВЕСТНИЯТ ЕГОЦЕНТРИЗЪМ НА БЪЛГАРИНА. Той е убеден, че се явява център на вселената и всеки е длъжен да му обръща внимание (респективно да му дава пари). Когато наистина му обърнеш внимание (дадеш му пари), той го тълкува просто като доказателство за своята централност в структурата на вселената. Затова не влиза в реципрочни или диалогови отношения, а започва да се прави на началник по гореописания начин.

Учените отдавна търсят обяснение на този български характер. Едни говорят за егалитаризма на българина. ВСИЧКИ БЪЛГАРИ СЕ ЧУВСТВАТ РАВНИ ПОМЕЖДУ СИ и еднакво важни, затова не могат да си представят положение, в което не са някому изобщо важни. Нито - да разберат елементарното положение, че никой не е длъжен да ти обръща внимание (да ти дава пари).

Други учени сочат периода на социализма. Тогава, ако човек искаше да покаже, че е нещо повече, не можеше да го стори с някаква впечатляващо добре свършена работа: качественото вършене на работа при социализма се смяташе за идеологическа диверсия. За да се види, че си нещо повече от другарчето, единственият начин беше ДА МУ СТАНЕШ НАЧАЛНИК.

Оттук е условният рефлекс: мога да съм нещо повече само ако съм някому началник. И да не съм - поне да имам това поведение.

Затова, като събереш двама българи да свършат някаква работа заедно, първото, което сядат да си изяснят, е не как да стане работата, а кой е началникът; кой е по-велик. Обикновено до работата не се стига изобщо, тъй като цялата енергия отива за изясняване на тези отношения и всичко свършва насред пътя с грандиозен скандал.

А според мен цялата работа опира до ОСТРИЯ КОМПЛЕКС ЗА НЕПЪЛНОЦЕННОСТ, който българите старателно крият. Тъй като при социализма те не са били окуражавани да вършат работа качествено, те не могат да разпознаят добре свършената работа. Тъй като рядко участват в добре свършена работа, те нямат и опита като как се случва това и как се постига този резултат. И затова избират по-лесното: вместо да доказват себе си с резултат, стават велики.

Човекът, който знае как изглежда и как се постига качествен резултат, е скромен. Той знае колко е трудно да не се издъниш и че никога не е късно да се провалиш.

Има и още: скромният човек е дисциплиниран, обявилият се за велик е глезльо. И така нататък.

На този етап обаче би било достатъчно да стане така, че вместо да се тупа в гърдите колко е велик, българинът да помисли как да свърши работата без дандънии....
от Евгений Дайнов

Публикацията е редактирана (30-10-04 11:49)