Автор: murnau
Дата: 26-07-04 23:26
Абе отдавна се каня на напиша едно верую, та сега ми се падна.
Основно снимам за себе си, много малко снимки правя "по поръчка".Поствам тук , за да ми поставят медали, оценки, напоследък взех да се интересувам и от коментарите :)
Но поствам снимки , за да ме гледате.
Знам, че не съм това, което бих искал да съм що се отнася до фотографското изкуство. Обаче снимам все пак, като че ли е по-силно от мен.
Имам кой да ме учи на туй изкуство, не смятам, че тук ще науча нещо съществено. Освен може би някоя подробност за тази или онази матрица.
Писах коментари като "разбирач" обаче щото така ми идва отвътре. Не разбирам всъщност. Разбирам от много малко работи, може би почти от нищо. Коментарите ми ги приемайте както искате, те от гледна точка на знания и умения нищо не значат. Може да са обидили хора, може да са поласкали...те са такива каквито са.
Снимам , пак да кажа, за себе си, защото фотографията е моята любов, може и така да я нарека. За всичко друго може да съм лъгал, измислял, да съм се праил на интересен във форума, но не и за собствените ми снимки. Много рядко гледам чужди снимки в чужди сайтове, просто погледът ми е кратък и ефемерен, обърнат към мен самия.
Кино гледам много повече, но това е тема за друг разговор. Литературата почти не ме занимава от едно известно време.
Та, мисълта ми беше, че снимам по чувство. И ако има нещо от мен в този форум, то това са няколко цвята, изражения и кропа/кадровки.
За това се учудвам на mobby_dick и на такива като него, че, ако и той снима като мен, демек с чувство, защо изобщо се занимава да ми гледа снимките, да ме взема на сериозно и прочие. Защо мисли, че мога да приомения начина си на снимане, след като тове е единственото истинско от мен, тук и сега, засега.
Ама явно до гледна точка опират нещата, както и аз не разбирам как той снима, защо снима и прочие, така явно и той не ме разбира.
Консенсус по този въпрос няма да има, в това съм убеден.
Най-много да се замисля за някой и друг мой коментар, забележка ... Но не и за начина ми на снимане. Не и за това, което представям тук. И като казвам,че се замислям за някой коментар, искам да спомена, че всяко чудо е за три дни, та забравям бързо; след време пак ще си пиша аз, по същия субективен и "разбирачески" начин.
Да, казвам ви го, трудно ми е да пиша смислени коментари, просто си реагирам. Но това не значи , че ще спра.
Тъй не е покаяние, а "изповед" :)
Какво съм тръгнал да градя и с какви тухли и колко, дали са четворки или Ytong, просто зависи и засяга само мен, а и освен това може да се окаже ужасно несериозно това мое "начинание". Тъй че да бъде разобличено и иронизирано едва ли си струва.
Струват си единствено запознанствата, поне за мен, в този форум. Комуникацията.
Тва е , другото е бошлаф ( и моят на първо място).
От известно време съм си дал сметка, че снимам (освен от любов) и за любов. Рядко успявам да се развълнувам от собствените си снимки, дори не намирам смилсъл в снимането. (имам си съдник, който сам съм си избрал).
Едно от последните неща(снимки), от дълго време насам, го пускам тук...
За споделяне или за самия мене, не знам.
Но искам да го покажа.
https://photo-forum.net/static/forum/2011-12/adld3783.JPG
http://mapage.noos.fr/llubomirr/masa.jpg
пс. Ако някой приеме това за патос и оплакване, сигурно ще се окаже прав, не съм застрахован и си падам леко чувствителен :))
Nevermind.
|
|