Автор: photoforce
Дата: 06-03-06 18:03
Първо, искам да благодаря на Всички, които направиха случилото се възможно! Вярвам, че краят на един конкурс се определя толкова от снимките, учавстващи в него, толкова и от това как те ще бъдат възприети и от интереса и отношението на цялата комисия - в случаят, всички участници във ФотоФорум!
Снимката действително не е подлагана на фотошопска обработка изобщо. Минала е през ACDSee - кропната е от оригинала. Действително това, което е представено е резултат от съответната скорост на влака, съответното осветление, идващо от съответния ден в годината и съответното време, атмосферните условия и факта, че в един от вагоните електрическото осветление беше по-силно, отколкото в другите, снега, завихрянето, точното място на пускане на снимката и възможността апарата да се закрепи неподвижно на вагона в продължение на 15 секунди при умерено-високата скорост на движение. Това са много фактори, повечето от които трудно могат да се симулират отново по изкуствен път - просто бях в този влак - а именно, теснолинейката Септември-Добринище, разбирасе, с апарат, защото исках да направя снимки - както винаги. Видях кадъра и го заснех - няколко пъти, а след това вкъщи на топло с чаша горещ чай в ръка избрах единият кадър, който сметнах за най-добре изразяващ идеята, която имах.
Действително и лично за мен, тази снимка е точно Зимна приказка. Истината е, че макар филмът Полярен Експрес да излезе преди повече от година, то аз го гледах за пръв път съвем наскоро, малко преди коледа. Истински вдъхновен и превъзбуден от магическата среда, в която действието се развива, от кадрите, в които стоманеният влак лети във виелицата, от съчетанието на лимонено-жълтата светлина на луната, електрическото сияние на прозорчетата и индигово-синият сняг наоколо, борчетата, обсипани със сняг, от цялата магия, която е пресъздадена - имах огромното желание да мога да видя - за себе си - нещо подобно наживо. Теснолинейната връзка Септември-Добринище се оказа повече от идеалното място, влак, който толкова ми напомняше на Полярен Експрес от самото начало - малък, мистичен, различен от всеки друг със зелени вагончета и ярко-червено локомотивче, тихо препускащ през снежните виелици, изкачващ уникалната денивелация от над 1000 метра, тихо лъкатушещ нейде из девствените гори на централни родопи на границата с Рила планина. И, ако когато кажех на някой "Хайде да се повозим на теснолинейката" те ми казваха "О, толкова е бавна!", аз знаех, че красотата на този влак не е да стигнеш там, където отиваш, а самото усещане да се возиш. Да се возиш сред местните хора, които отиват от едно село до друго, девствени помашки села високо в планината, хора, които можеби никога не са виждали столицата и са чували легенди за нея. Един тих влак, почти забравен от цивилизацията, влак, който все още се отоплява на пара и който взима разсстоянието от 110 километра за удивителните почти шест часа. Линията на тази тенолинейка е била строена с атракционна цел - на места влакчето се навива на "Охлюв" като минава през тунел, завива и след това се движи по мост над собствения си тунел. Ако беше по-дълга композицията, можеше да се види как локомотивчето минава над последния вагон! А на друго място се движи около 7 километра, от едната страна на пищно дефиле, завива на 90 градуса и спира на малка забравена гара. Изчаква другото влакче в обратната посока да се разминат и след това тръгва заедно с него, правейки нов 90 градусов завой. Сега вече се движи от другата страна на същото дефиле, но в обратната посока. От прозорчетата може да се види как другото влакче върви от отсрещанта страна по пътя, по който току-що си минал. Този влак е уникален - наистина различен от всеки друг. И така, когато повечето ми познати ми отказваха, аз знаех, че малко хора могат да видят Зимната приказка в една железница. Ако за тях това беше мръсен влак от едно време, то за мен и до ден днешен теснолинейката остава едно уникално преживяване, несравнимо с нищо друго. И, когато отново застана на терасата на последното вагонче, тихо загледан в линията, губеща се в безкрая, когато пак усетя полъха на вятъра и аромата на дизеловия локомотив отпред, смесен с чистия въздух на девствените борови гори ще знам, че с една снимка успях да покажа - поне на още един човек на този свят една истинска зимна приказка. Благодаря ви, че го почувствахте! ![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
|
|
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
![[smilie11]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie11.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
И ми беше много забавно как за пореден път много хора не могат да повярват че една наистина въздействаща и ефектна снимка може да е правена без ФотоШоп ![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
Какво има толкова да се чудите - просто подходяща скорост на влака и подходящо здрачно външно осветление. Случил е на идеалната комбинация между двете и осветлението на самия влак, имал е поглед да го види, достатъчно сигурна ръка и бърза реакция ![[cool]](https://photo-forum.net/forum/smileys/cool.gif)
![[ezik]](https://photo-forum.net/forum/smileys/tongue.gif)
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
![[smilie10]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie10.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram