Автор: Mobby_Dick
Дата: 28-02-06 12:50
(заглавието взаимствам от един поетапен фотоконкурс на Sony)
Много от нас визуализират усещанията си, но те така и не достигат до нас във вида, както ги е почуствал автора. Получава се резонанс със зрителя.
Автора така и не разбира зрителя, нито пък зрителя автора. За първия снимката му служи за катализатор на спомена за това усещане, на него така и така не му е нужно да я шлифова повече, защото в главата му изплуват много представи и спомени, които макар и не заснети, живеят във въображението му и дорисуват картината. За зрителя остава трудната част.
За да можеш да снимаш така, че да те разберат трябва да положиш и много по-прозаични усилия, в овладяването на азбуката на фотографското иЗкуство - от "А" до "Я". Трябва да насочиш вниманието си към усвояване на много прозаични и психологически приоми, за да преведеш посланието си на разбираем за публиката език. Сензитивността е база - щом си се насочил и хванал апарата и искаш да покажеш собствената си призма, значи ти я притежаваш. Друг е въпроса дали можеш да ни покажеш.
Най-жалки са подражателите. Те откровено са подложили на закърняване собствените си сетива, и намират в копирането просто поредния път за кариеризъм или славолюбие.
Много често с това се спекулира, дори и на високо ниво. Голям смях би настанал, ако някои някъде направеше показването и оценяването на фототворби да става напълно анонимно, от непредубедено и незапознато със стиловете на отделните участници компетентно жури.
Всички сме много различни, но и много еднакви. Различността ни идва от индивидуалното усещане на всяка ситуация, повечето оставили различни по дълбочина следи във индивидуалното съзнание. Ако намерим нужния език, тогава можем да преведем посланието си и на останалите себеподобни, те ще ни разберат. Можем така да го моделираме, че то да достигне точно до определена група от хора.
И с това се спекулира. Смята се, че професионалистът е човек, които прави каквото си иска по-най-добрият за себе си начин, а останалите са длъжни просто да го харесват. Професионалистът е професионалист, защото знае различни езици, и може да преведе посланието на тях, според клиента и неговият език. Това би го ощетило, ако забрави собственият си език, т.е. не работи за и върху себе си.
Илюзия е, че ако ни спуснат на подходящото място и подходящото време с подходящият фотоапарат, и ще направим великата снимка.
На добрият писател се налага да познава азбуката и словесната композиция, за да ни завладее и разкаже увлекателно и най-прозаичната история. Да акцентира, задълбава, да се връща отново и отново върху на пръв поглед дребни неща като сменя ъгъла и изкарва нови детайли, като преминава мимоходом глобалните събития в човешката история и да ги използва в най-добрият случаи като ненатрапчив фон.
На добрият фотограф се налага, макар и застанал пред най-прозаичен сюжет, да намери разковничето, мястото, ъгъла, момента за да акцентира нещо, което другите не сме видели, дори и да сме били там. Така да ни го покаже, че да не остави място за съмнение. Да катализира въображението ни, да ни даде старта, след които ние в творбата му сами ще открием още много неща.
Нека разкажа една случка със съвсем начинаещ любител, снимащ за себе си:
Вървим по пътеката, и отпред през храсталака блесва обекта, към които сме тръгнали. Човека вдига скината, и започва да снима. Казвам му, че тепърва ще се приближим, ще се изкачваме-слизаме, и ще намерим много по-подходящи места и ракурси. Него това не го интересува. Обяснява ми, че снимката иска да я има точно от това място, защото за първи път оттук е съзрял въпросният обект.![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
|
|
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
- за УНИВЕРСАЛНИЯТ ЕЗИК... Ама да видим... 
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram