Автор: PolarBear
Дата: 28-10-05 12:33
"...Вярвам, че дълбоката причина е несъзнателното неудовлетворение, което идва,
когато престанеш да се занимаваш с хобито си заради теб самия и започнеш
заради другите..."
Цитатът е от есето, което Ivan_A преведе и показа в тази тема. За което и аз благодаря.
Не искам да коментирам сега целия материал. Поне не тук. Просто поставям един от многото въпроси, които материалът предизвиква. И дори предлага възможно решение. Макар че точно с него аз не мога да се съглася.
И така, моят въпрос: за кого снимаме? Вероятно има няколко отговора. И вероятно за всеки отговорът е различен. За мен той е точно обратното на това, което горния цитат намеква.
Аз не съм професионалист и не завися от желанията и вижданията на клиента. Снимам според собствените си виждания, друг е въпросът, че те не се отличават с някаква оригиналност. Снимам в съгласие със себе си, но не за себе си. Възможността снимките да бъдат видяни от други хора е голяма част от мотивацията за снимане. Моята. И вероятно на още много фотографи, вкл. и професионални.
И за това учстваме в клубове и изложби. Както и за сто други неща, но това е основното. Да споделиш опит, да научиш нещо ново, да подобриш техниката си на работа, да си продадеш ненужното оборудване, дори да намериш приятели...всичко това е прекрасно, но много често е просто страничен продукт.
За някого е парадоксално, но всъщност много хора доставят удоволствие на себе си, снимайки за другите. Защото човекът е "обществено животно" все пак. Въпросът при това е да избегмеш конформизма и да се водиш от разбиранията си.
Та още веднъж: за кого всъщност снимаме?
|
|