Автор: докторГилотен
Дата: 16-03-05 11:36
По времето, когато живеех, а всъщност тогава фотоапаратът още не беше измислен, nsirakov щеше да се продава доста добре – от неговите напомадени пейзажчета биха ставали чудесни гоблени и надкреватни ковьорчета, съвсем в типичния блудкаво-сантиментален стил на епохата. И за да има още по-голям успех, бих му препоръчал да се кооперира с някой от природолюбителите, та платната му да се оживяват от сърнички и лебеди с дълги шии.
Та стана дума за природолюбителите! Обожавам снимки като "любимата ми снимка на чайка, която се отличава от не толкова любимите ми двеста-триста кадъра (които, разбира се, не са ми чак толкова нелюбими, че да не ги покажа и тях) по това, че има разлика от два-три градуса в наклона на крилата и посоката на човката". Но все пак коя чайка може да се сравни с врабче или (не дай си Боже!) с катеричка, снимана в едър план? Никоя – пиленцата и катеричките са всенародните любимци! Е, разбира се, като изключим котките...
Но любовта към живата природа не свършва дотук! Нейната истинска сила се проявява при оценяването на шедьоврите в така наречената галерия "голо тяло". Все пак съм възпитаван в една по-пуританска епоха и ще се въздържа да коментирам любителите на плоски, глупави и елементарни изображения на части от женското тяло, защото иначе ще трябва да си послужа с терминология от речника на един мой съвременник – маркиз дьо Сад.
Но ако дотук става дума за хора, изостанали в естетическото си развитие с около двеста години или пък за други, които бъркат естетическо с познавателно, или пък за такива, на които трябва да им се обясни що за чудо е категорията “пошло”, то нека не подминаваме и тези, за които фотографията е просто демонстрация на възможностите на последния модел фотоапарат, с който може да бъде заснета както капка в движение, така и седемте дявола на върха на игла, за каквото макро теолозите от моето време само можеха да си мечтаят. Накрая в писанието си ще уважа и онези авангардисти, за които фотошопът е манна небесна, алфата и омегата, раждането и възкресението, и които смятат, че едно невиждано, но претенциозно и претоварено изображение, само по себе си носи нещо, без което е безсмислена появата на което и да било произведение, а именно – идея, естетическа и етическа.
"В изкуството най-важна е интонацията." Анна Ахматова
На 95% от хората на сайта им липсва онзи тънък естетически усет, благодарение на който ще могат да се нарекат хора на изкуството. Нека не забравяме, че фотографията е изкуство, а това е сайт за фотография. Нека освен първоначалната наслада от едно приятно за окото изображение, си направим труда да изграждаме в себе си високи естетически критерии, с които да оценяваме собствените си и чуждите фотографии, защото само това е пътят за духовно извисяване, а нали точно това беше целта на изкуството!
|
|