Автор: ivodam
Дата: 03-04-08 15:27
Две думи по темата на Никсъна, която беше бързичко и не особено демократично затворена.
Тези последни драми и промени относно рейтингите и правата за пускане по галерии, както и въвеждането на новите правила с обратна сила (позната практика от тоталитарните режими) и проведеното по този начин отсяване и ограничаване, доста подозрително стана малко преди стартирането на тазгодишния Лумикс. Като основна причина беше изтъкнато задръстването на галериите с некачествен материал, питам се обаче дали по-истинската цел не беше ограничаване на броя на гласуващите в рамките на конкурса...
Така или иначе, изискването към творците за напъни да запълнят определена годищна квота е разбира се абсолютно нелепо и несъвместимо със самата идея за творчество, художественост, арт и т.н., защото тези неща по никой начин не могат да се правят по поръчка, на конвейер. Нужно ли е да цитирам пирмери за велики писатели, композитори, които в определени периоди с години нищо не са написали? Представете си един композитор, който го изключват от Съюза на композиторите, ако не напише барем три симфонии за годината...
|
|