Автор: photovacation
Дата: 03-04-19 00:12
Видях още няколко хубави предложения, както и някои интересни размисли.
nyamago, мисля, че "вдъхновение" означава някой, чиято работа, личност и пример те подтикват към действия и стремежи към такива. Мен например, напоследък ме вдъхновяват само фотографи, които разказват смислени истории, които могат да ме обогатят допълнително или да ме запознаят с определени каузи, проблеми, постижения. И правят това основно визуално и то с фотографии, които изглеждат добре, имат някаква творческа стойност, а не са просто документ.
В началото на годината направихме INSPIRATION PHOTO CONFERENCE - беше супер яко събитие и хората, които бяха лектори... ами всички бяха много вдъхновяващи. Най-зареждащо беше да ги чуеш как мислят, да видиш колко много сърце влагат в нещата, които правят и съответно колко важно е това, което правят.
Може би, мен лично, най-много ме разтърси Manu Brabo от Испания. http://www.manu-brabo.com/ Военен фотограф на свободна практика. Той показваше снимки, снимани сега, тия дни от военни конфликти по света. Изравнени със земята градове, убити хора, деца, жени. Кадри без цензура, в които кръв, черва и убийства се случват пред камерата. Самият човек, голям пич иначе, целия трепереше като говореше за снимките, които е правил. Каза, че можеш да отидеш в Алепо, но никога не можеш да се върнеш оттам. Показа и снимки в Африка, в които хора се избиват ежедневно... днес... и сподели как никой не иска да ги публикува, защото "това е Африка и на кой му пука". Каза и как е голям длъжник на тези хора, защото си е мислел, че може да им помогне, но единственото, което е постигнал е да вземе Пулицър и да стане известен... но виждаш, че него не го вълнува това толкова много. Разказа и как с приятели са организирали кампания, за да купят линейка за около 150 000 EUR и са успели с хиляди перипетии да я закарат до Сирия, за да има как да се помага на болните и ранените и как тази линейка е била взривена в първия и ден на територията на Сирия. Разказа как най-добрият му приятел е убит във войната... разказа и още много неща... но най-много в него ми хареса, че има човек зад обектива, човек, който просто не може да си стои в имението в Испания и да спи спокойно, без да прави нищо, щом е видял това, което е видял. След София отиде в Дунбаз в Украйна, за да снима поредния конфликт там.
Изумителен беше и Rafal Bojar. Сватбен фотограф, който просто не пасва на това описание. Той прекарва по няколко дни с двойките, за да разкаже техните истории и с много психологически подход намира начина да извлече от тях истински истории и смисъл и да пресъздаде есенцията на техните отношения по начин, който той ги вижда. Прави и тези изумителни филмчета, които те разтърсват и трогват и... вижте: https://vimeo.com/238542400
Carsten Peter пък започна скромно показвайки около 30 негови корици на световния National Geographic. Той ни показа кадри, на които е на ръба на лава езеро, което всеки момент може да изригне. Показа ни и кадри от 3 годишната гонитба на торнадо, която е правил в САЩ. Имаше кадър на къща, която лети на метри от него... имаше и още изумителни истории. За него не мога да ви пусна смислен линк, тъй като нещата му ги няма в интернет. Видях и един супер скромен човек, който беше мега професионалист. Предварително ми каза до минута колко ще е дълга презентацията му. Даваше ми обратна връзка през цялото време как бихме могли да подобрим нещо. И се кефеше да слуша всичко, което другите автори представяха.
Изписах нещо излишно дълго вероятно. Но това ми е пресен пример за вдъхновяващите хора и това да ги видиш на живо.
A Hotsnail, отиди и поживей някоя друга седмица в Африка, в зона, в която текат военни действия и хората около теб да умират всеки ден, да виждаш деца, жени и мъже, които единствената им надежда е просто да живеят, и после пак говори за достойнство и как тук сме по-зле. Аз виждам огромна разлика между Салгадо и МакКъри и съм фен на първия. А сравнението на тези двамата с имета, които си споменал е... невъзможно, според мен.
Аз в Африка съм бил само в Дакар, столицата на Сенегал. Хората бяха прекрасни, енергични, усмихнати и т.н., но това е единственото място, на което съм бил, от което като се прибрах и си помислих, че живеем в рая. Нямаш идея за каква бедност става дума.
Иначе ето един, който снима в тези райони красиво и на който също съм голям фен - Jimmy Nelson https://www.jimmynelson.com/
Ето и едно много яко видео от него: https://www.youtube.com/watch?time_continue=8&v=VIjXxCGn6sQ
|
|