PHOTO FORUM /PHOTOGRAPHY/ALBUM/BAZAR

Authors and albums

Contests

Awekening - contest

Category

Рекламирайте тук Затвори

Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.

Платени обяви

Как да рекламирам?

Теми - forum: Фотография

първа

1 2 3 всички

напред

последна

Щракай си, млади момко, щракай си!

Автор: nyamago
Дата: 19-01-18 19:42

Мисля, че е удобен момент да споделя енда историйка, която ми се е набила много ярко в паметта и в която (нищо, че е петък) виждам доста поука.

По чиста случайност името ми (собствено и фамилно) съвпада с един от най-видните наши художници. Не сме роднини, но не сме и съвсем несвързани. Понеже тая комбинация от име и фамилия неизменно и автоматично се свързва с прякора Майстора, неведнъж са ми лепили напълно незаслужен прякор. После като студент имах доста приятели в Академията и някои се обръщаха помежду си с 'майсторе...', както е била традицията в това заведение по времето на Адаша и другите големи. Та в тая компания прякорът се лепна безвъзвратно и какво да обяснявам на хората, че не съм никакъв майстор на нищо. Е, може би съм - на двойна ракия с четворка кебабчета, но за друго не се сещам...

Къде е истинската връзка: баба ми е от Кюстендил и някога доста е учителствала в западните краища - предимно в Сапарева Баня, но и в други места из региона. В едно от тези (девически) училища освен обичайните предмети преподавали домакински умения като готвене или шиене - и като 'курсова работа' момите шиели носии (още се носели тук там извън фолклорните ансамбли и музеите). А зад училището имало хубава овощна градина с традиционните за Кюстендилско едри и вкусни плодове - ябълки, но също круши, сливи и други неща...

Та появил се наоколо един смахнат брадат млад мъж, художник - който се сприятелил с учителките и редовно изврънквал от тях да пуснат някоя мома да му позира. В саморъчно ушита носия, на фона на овошките зад училището.

Факт: повечето модели в класическите картини на Майстора са ученички на баба ми. И фонът с цъфнали или натежали от плод дървета е зад въпросното училище.
- - -

Превъртаме няколко десетилетия напред, защото заглавието трябваше да бъде

КАК СРЕЩНАХ МАЙСТОРА И УРОКЪТ ПО РИСУВАНЕ, КОЙТО МИ ДАДЕ

Виждам го като да е днес: вървим по Дондуков, баба ми ме води на урок по цигулка. Бях на около 5 години. На ъгъла с Малко Търново (стълбичките) в кооперацията на Младежкия Театър (предишен хотел Балкан, сега не знам какво е) имаше музикален магазин. Витрината беше пълна с лъскави неща и винаги спираме да позяпам - освен цигулки, имаше тромпети, акордеони и - мечтата ми още от ранна възраст: китари. Както съм се заплеснал, чувам баба ми да вика на някого:

"О, Бате Владе - здрасти!" (Произнася се като една дума - батевлАде, по кюстендилски).

"А, Славо ма - ти ли си?"

Висок до небето дядо, с бяла брада, кафяв раиран костюм и кафява широкопола шапка. Почват си разговор за общи познати и по едно време баба ми гордо ме представя:

"Ето тука още един Владимир Димитров, той също рисува." (Тя ме поощряваше да рисувам, купуваше ми блокчета и боички, и виждаше в мацаниците нещо, което никой друг не видя)...

Щом почва да се говори за мене, като на всяко малко дете ми иде ако може да изчезна от сцената. Стеснявам се и се чудя как да потъна в земята. А той пита:

"Верно ли рисуваш, мойто момче?"

На което, крайно засрамен и упорито загледан в обувките си, отговарям с половин глас:

"Е... драскам си..."

И той ми каза безценния 'урок по рисуване', който никога няма да забравя:

"Точно така - драскай си, млади момко, драскай си! Аз така дълги години си драсках и чак като станах на 21 години, нарисувах първата си картина."

Повече не го видях, сигурно е бил към края на живота си, но го помня в този вид и с тези думи. Драсках си - много. Но като стигнах 21 години забравих да нарисувам картина и така никога не се случи.

Но сега, с апаратчетата, продължавам да си щракам. Виждам известна аналогия с драскането. И понеже стигам възраст да давам акъл на другите, искам да ви кажа:

Щракайте си, приятели, щракайте си!

[shtrak]