Автор: nomadsl
Дата: 09-11-10 10:38
Хайде да напиша нещо съдържателно, за да не създам впечатление, че съм от форумните семколюпители.
Искаше ми се да поговорим малко по теми, като творчество, интерпретация, копиране и клише. В съседство има и тема за последното.
В изкуството не е, като в математиката, но има доста общо все пак.
Защо в математиката съждения, като това, че корен квадратен от девет е три или, че дължината на окръжността и дължината на диаметъра си кореспондират в едно точно /пи/ съотношение не досажда и не е баналност? А в изкуството това е клише? Или не е точно така?
Като се замисля, в изкуството, че и в живота, май всичко може да се сведе до две, три хиляди повтарящи се сюжета и всичките те с библейски първопроизход. Дали само старите закачалки се обличат с нови, актуални за сезона дрехи. Че основните човешки ценности, като любовта, саможертвата, вярата, предаността са клишета - шаблони или само изглеждат, като чушки за пълнене от търсещия творец?
Защо някое произведение /примерно фотография/ поражда вибрации, от които душата трепти, а друго - формално същото - изглежда, като празна опаковка от бонбони оставили само следите от формите си в пластвасовата подложка. Дали е от майсторството на автора? Май не само. Една разходка в местната галерия "Голо тяло" ще убеди непредубедения, че вълнението, което 99% от "телата" предизвикват силно наподобява вълнението пред спаднал плажен дюшек, лишен от въздух...
Колкото и отговори да бъдат дадени, все ми се струва, че истината е в ИСТИНАТА.
Творбата трябва дълбоко, много дълбоко в себе си да носи една истинност, нещо като две и две е четири. А душата на автора да е способна да открие, понесе и представи тази истина. Като своя истина.
За да бъде артист. А не наемник-актьор.
|
|