Здравейте, казвам се Николай Ковачев.
Занимавам се любителски с фотография от няколко години. По професия съм Еколог. Снимам предимно пейзажи, като любовта ми към природата намери творческа интерпретация във фотографията.
Към фотографията ме привлече желанието да усъвършенствам разказите си за любимите планински приключения с визуални средства. Така почнах да снимам. Използвам дрон и безогледален фотоапарат с пълноформатна матрица и набор обективи. За обработката ползвам Lightroom за начални обработки на суровия кадър и Photoshop за последваща обработка и корекции.
Трудно нещо е добрият кадър. Не вярвам в късмета. Дори и да се получат нещата и да породят възхищение и онази възбуда от усещането, че някаква невидима сила е подредила обстоятелствата, съм склонен да повярвам, че зад това стои много труд, болка, разочарования. Човек не е устроен да вижда нещата плоски. За разлика от фотоапарата. Ставайки в 2 ч. през нощта, за да хванем изгрева на някой, често негостоприемен връх, сме изправени пред задачата да направим една проекция на триизмерния свят, който ни удивлява в този момент. След обработка на кадъра, която ще видоизмени допълнително реалността, и ще вкара още субективност в кадъра, можем да споделим труда си. И да предложим обратния процес на възстановяване на реалния, обемен образ. Този процес е субективен и от там различните емоции и оценки.
Тъй като не снимам комерсиално, ми е почти безразлично къде ще снимам, стига да имам някаква емоция и очакване за нещо интересно. Много често избирам едно място, но снимките стават по пътя към него или в неочаквани ситуации.
Към начинаещите фотографи бих отправил апел да се разграничават от критериите за успешна фотография, които налагат социалните мрежи, да уважават и познават класическите фотографи, облика на даден жанр, да не губят вдъхновението си и да не спират да снимат, ако и дадена локация да е болезнено позната/експлоатирана (принципно за пейзажната фотография, но не само).