"Камерата е моята машина на времето"
Разкажете ни накратко за себе си, какви са вашите работа и хобита?
Хм... дали ще е интересно (хихи)? Не обичам много да говоря за себе си, предпочитам да оставям нещата, които правя да говорят за това ;). Все пак, казвам се Елена, но всички ми казват Лени и така и свикнах. Израстнала съм в семейство на няколко поколения актьори, но не тръгнах по този път. В смейството ми много обичаме да се шегуваме, че съм "интелектуалната издънка" ( хахах ). Весело е да се живее с такива хора. Завърших маркетинг и реклама, след това специализирах графичен дизайн. В общи линии цял живот в работата си се въртя около печата и рекламата, и много си заобичах работата. Фотографията се появи неусетно покрай пътуванията ми в страната и зад граница.
Винаги съм обичала изкуството и се радвам, че успях да съчетая хобито с работата ми и днес основно се занимавам с дизайн и предпечат в сферата на фотографията. Харесва ми да работя с хора на изкуството, да съпреживявам техните емоции, докато работим по подготовката на някоя изложба.
Фотогрaфията ми донесе наистина много емоции, но най-хубавото, което направи, че ме запозна със съпруга ми, точно на една изложба. Боже как да не си обичам работата ;)
Какво е първото нещо, което ви привлече във фотографията?
Обичам да казвам, че "Камерата е моята машина на времето" и може би точно това е, което харесвам най-много. Възможността да спреш времето, да се върнеш в спомените си или да помечтаеш. Като дете обичах (а и все още обичам) да разглеждам стари албуми на майка ми и дядо ми от годините им в театъра, от лудориите на село, и да виждам как тези места, на които съм израстнала, са се променяли.
Влияе ли по някакъв начин и житейският ви опит на фотографиите, които заснемате?
Със сигруност. Мисля, че влияят при всеки. Човек израства, променя се и това няма как да не повлияе и на работата му.
Каква е техниката която използвате? Използвате ли софтуери за обработка?
Признавам си никога не съм била техничар и винаги съм смятала, че камерата е просто средство за постигане на резултата. Покрай половинката ми обаче, който си е изявен фен на техниката, започна да ми става интересно и приятно да мога да пробвам новите неща. Така че снимам с доста неща. Е, направила съм своя избор разбира се, но не мисля, че какъв е точно е най-важното – това няма да направи снимката по-добра или по-лоша ;). За софтуер – налага ми се разбира се, като дизайнер доста дори. Но когато става въпрос за мои снимки съм доста мързелива на тема обработка. Малко от кадрите ми имат по-сериозна обработка – в общи линии много базови неща.
Какво е по-важно за вас, настроението и историята зад образите или техническото съвършенство?
Винаги емоцията и историята са ме водили. Когато една снимка може да ме развълнува не ме интересува с какво е постигнат този ефетк, важното е че ме е докоснала.
Каква е вашата визия и отношение към фотографията?
За мен това е начин на живот и мислене. Фотографията ме промени много, мисля много повече отколкото моя житейски път или опит е повлиял на снимките ми. Научих се да гледам на света по друг начин, да се радвам на малките неща и мигове. Обичам да печатам. За мен мястото на снимката е на стената - удоволствието да изминеш целият път от камерата до принт. Може би за това и реших това да работя. Обичам аромата на мастило и допира на хартия. Едно врeме имаше тъмни стаички, в които виждахме как се случва магията и образът изплува на хартия. Днес се радвам, че носталгията по това време започва да обзема все повече хора, макар методите да са модерни.
Приела съм това като кауза и се опитвам да го предам на повече хора. Когато фотографията е на хартия тя е жива.
Избирате ли всеки път специално местата, на които да снимате?
Никога. Обичам да не се подготвям с очаквания, а де се оставя мястото или моментът да ме изненадат и погълнат, да ме провокират. В това се крие според мен чара на това изкуство. Днес рядко вдигам камерата си просто така, за да го направя нещо там трябва първо да ме е развълнувало от вътре. Ако предварително се подготвя, няма да е толкова истинско и вълнуващо.
Кой е вашият любим фотографски жанр?
Минах през доста жанрове, но намерих себе си в архитектурата. Обожавам архитектурата като изкуство, още от дете. Чичо ми беше архитект и преподаваше история на архитектурата във ВИАС. Спомням си ателието му – пълно с прашни дeбели исторически книги, бюрото с проекти, а на стената един голям фототапет със схемата на айфеловата кула. Мисля, че още тогава това ме трогна и си спомням, че дълго време имах амбиции да ставам архитект. Усещането е неповторимо и изключително предизвикателство - да се опиташ да запечаташ красотата на едно толкова голямо изкуство с изразните средства на друго.
Какъв е вашият съвет към начинаещите фотографи?
Снимайте с очите си и съхранете момента в сърцето си. Човек има най-съвършената камера изобретявана някога – въображението си.
Бресон го е казал преди толкова години "Какво му трябва на един фотограф! Едно око и един Пръст!."