Фотограф на фокус - Жоро - HITTHEROAD

13.03.2020 г.
Фотограф на фокус - Жоро - HITTHEROAD

Фотограф на фокус този месец е един забележителен фотограф и човек - Жоро, известен във Фото Форум като - HITTHEROAD

Здравей, Жоро!

Радваме се, че имаме възможността да ти зададем няколко въпроса и да научим малко повече за човекът, който седи зад тези спиращи дъха кадри. Разкажи ни за себе си. Кое е основното ти занимание? Кое е любимото ти хоби?

Здравейте, Благодаря Ви за поканата и хубавите думи! Основното занимание и любимото ми хоби през последните години e фотографията. Роден съм в София и определено не беше моя любим град, което мога да кажа и за повечето градове по света... Когато живеех там нямах търпение да скоча в маратонките и да замина за някое спокойно, малко и по-чисто местенце. Обожавах да скитам из Родопите, както и навсякъде по прекрасните ни планини, където да дишаш си беше истинска наслада. Планините за мен са магнит, към който определено съм залепнал плътно още от най-ранна възраст, а апаратчето си беше и тогава и сега част от тялото ми :) Живял съм в най-големите градове по света и никога не съм ги харесвал, но там единствено е възможно да заделим средства за истинските моменти, когато пътуваме погълнати от тиха и пълна радост. Като споменах големите градове, единствено в Рио съм се радвал да скитам от изгрев до много след залез и винаги го правех с огромна наслада. Уникално красив, разнообразен и заобиколен от прекрасна природа. Ако трябва да живея там съм сигурен, че няма да е същото, както когато си за седмица или месец, но..кратко, за да е сладко :)

Ако трябва да се опишеш с една снимка, коя ще е тя?

Хмм..може би с тази:

Сред величието на природата, която безмълвно ни подсеща какви "мислещи тръстики" сме...

Как започна да снимаш и кога?

Баща ми ме запали, от динозаврите съм, които помним магията на лентовата фотография.

Посещавал ли си курсове по фотография или сам си се учил?

Сам съм минал през доста дебели книги, баща ми имаше огромна колекция, откъдето тръгна искрата. После дойде ерата на Интернета и нещата станаха значително по-лесни (дали?...:)

Какво за теб е фотографията?

Беше ми любимото хоби до преди десетина години, което успях да превърна в професия и най-накрая правя онова, което наистина обичам.

Кой е любимият ти фотографски жанр?

Обичам да снимам всичко свързано с природата.

Би ли споделил с нас една или няколко от твоите любими снимки и с какво са по-специални за теб?

Снимам доста и хора, когато пътувам. Старая се в една снимка да има история и максимално да говори за душата на човека, както и за мястото където е заснета:

Винаги е голяма радост, когато си сред децата и се докоснеш до тяхната естественост и спонтанност. Усмивките им са заразителни и моментите прекарани с тях остават в спомените. Ще споделя няколко снимки направени през последните 5-6 години, които не съм показвал тук.

Когато имам време ще споделя повечко, в момента съм изостанал с около 4 години със селекцията и обработката на снимки направени из Африка, Азия и Латинска Америка.

Кои са любимите ти фотографи, чиято работа те вдъхновява и следиш?

Сетивата ни са преситени с прекрасни снимки направени в България и по света. Тук във форума се сещам поне за 20-30 автори, които харесвам и следя, но с риск да пропусна някой от тях няма да ги споменавам сега. Красотата е навсякъде и за мен самото търсене и допира до природата е отговор към вдъхновението. Има толкова много прекрасни места, един живот не е достатъчен.. Опитвам се да игнорирам доколкото е възможно всичко онова, което не харесвам и да живея и виждам само останалото.

Пътувал си до много и различни места. Има ли място, което те е докоснало най-силно? Любима снимка от там?

На последната ми изложба в Щатите ("Our beautiful planet") често ме питаха за любимото ми място. Имаше изложени над 90 снимки от 80 държави За мен всяка страна е красива по своему и си има уникалните традиции и култура. Не бих казал, че Норвегия е по-красива от Етиопия например, различни и толкова разнообразни са, като и в двете си имат по нещо за всеки. Аз предпочитам студените дестинации по принцип..

През 2019 г. заминах директно от -31 по Целзий (от Северна Америка, където отразявах най-голямата миграция на жеравите) за Виетнам, където в Хошимин беше над 40 по Целзий и 98% влага. На -25 се обличаш адекватно и си ок, но на 40 градуса няма какво да съблечеш и когато изминаваш по 20 километра на ден си е "кеф"..

Обиколил съм планетата континентално и съм повторил няколко пъти досега единствено следните дестинации: два пъти в Колумбия, защото първия път пропуснах да направя трека до "Ciudad Perdida" или както също се знае като "Тhe Lost City". Руините са 650 години по-стари от познатите на Machu Picchu в Перу, a племената (Когитата) живеят по същия начин както са го правили преди 1000 години. За онези, които се интересуват, има интересен филм на BBC за живота там. Втори път отидох и до Еверест (базов лагер и 1000 метра над него от другата страна, не над лагера защото ако искаш да се катериш над него сумите са астрономически)

От непалската страна е уникално крaсиво, вижда се цялата планинска верига, но Еверест е като една далечна и малка част от величието на Хималайте, затова не издържах и заминах да го видя и от Тибет.

Там след 8 дена стигаш до подножието на върха,а гледката остава да ни топли дo старини,когато ще са ни останали единствено спомените..

И последната много любима дестинация ми е Исландия, където съм бил 7 пъти и всеки път е толкова различна. Планинската част е неописуемо красива, скитах 8 дена, цветовете са нещо, което не се вижда всеки ден, определено! Ако сте авантюрист по природа, не пропускайте шанса да обиколите планините там, както и западната и отдалечена част, където може да видите полярното сияние и също така един от най-големите клифове в Европа, където през август е голямата миграция на тъпоклюните кайри (Puffins), които се връщат около полунощ (да все още е светло) с храна за малките.

А коя е най-трудно направената снимка?

Няма трудно направени снимки, ако наистина обичаш онова което правиш.. Физически само веднъж на изгрев, когато изкачих Килиманджаро пръста ми беше толкова премръзнал, че трябваше да си помогна и да го натисна с другата ръка за да снимам :) Там е трудно поради драстичните температурни амплитуди на тръгване (над 30 градуса), а след няколко дена, когато си на върха е жесток студ и независимо дали идваш от Северна Америка, където е било -20 се усеща като - 40 заради вятъра, но накрая остава единствено спомена за красивото...

Имам много снимки, които ми навяват тежки и тъжни спомени ...такива, които съм правил часове преди трагедии, като например онези от Непал под Еверест, когато си тръгнах и след ден умряха 16 млади момчета, които познавах и с които прекарахме много часове заедно по пътя към лагера..Помните ли загиналите от лавината през 2014? Бяхме заедно с тях по пътя....всеки ден....всяка вечер...

Не можем да не те попитаме и за наболялата тема в последните години свързана с глобалното затопляне, защото ти лично си видял какво се случва в Полярните региони от Северният полярен кръг (Арктика) до Южният полюс (Антарктида), Аляска, Исландия, Норвегия, Канада и Гренландия. Би ли споделил твоите лични впечатления. Какво се случва там? С какво всеки един човек може да помогне, за да се забавят тези процеси?

Охх..тук ме настъпихте по мазола и ще трябва да отговоря кратко, ако не искам да е роман :) По темата е изписано много, едва ли ще изненадам с нова информация.. Тъжно е да видиш онези ледени масиви да се топят с такава невиждана скорост, това е процес, който се отразява на всички нас за съжаление, и виждаме последиците ежедневно. Посадете дръвче..няколко дори..малка крачка към голямата промяна., но ...пътят от 20000 крачки започва с първата.. Мога да препоръчам на всички, които се интересуват от темата да видят тези многократно и заслужено наградени филми, ако сте ги пропуснали!

Под снимката в сайта - https://photo-forum.net/i/2223550 ще намерите информация за тях, като също така добре са показани промените и от фотограф, който заслужено получи всичките награди за филма си: Chasing Ice (2012)

С каква техника и оборудване снимаш? Имаш ли си любима камера/обектив?

С Nikon съм, но съм сигурен, че и с всичко останало може да се постигне желаното, ако има желание. :) Любима камера/обектив?"..Преди години ми беше Д700 и Д3, после Д4, Д810. Последните години снимам главно с Д500 и Д850. Обективи: за пейзажите са ми NIKKOR 14-24mm F2.8G ED и NIKKOR 20mm f/1.8G ED. За Животни, не мога вече да живея без уникалния NIKKOR 500mm f/5.6E PF ED VR. Това е постижение на техниката, не е случайно, че от Никон правят само 1000 бройки на месец, а само в Щатите има 40,000 чакащи (не)търпеливо от 6 месеца до година.. За онези, които не са запознати,това е 500мм обектив,който е супер лек и е голям колкото 70-200 mmЗа хора, които скитат по планините със седмици е незаменим, нищо подобно не е правено досега от Никон, от тук е и голямото чакане..

Използваш ли софтуер за обработка и какъв?

Обработвам с Adobe Photoshop откакто се помня.

Какво те вдъхновява в ежедневието?

Oсвен природата, може да е всичко - хубава книга, лошото време, истинска усмивка, спасено животинче на пътя... Ежедневието може да ни убие и да ни спаси, то е както му позволим да гледа на нас и ние на него..

Вдъхнови ме една случка, когато бяхме на път към Антарктида, която ще запомня завинаги. Една от спирките по пътя беше на Falkland Island, където имаше много интересен малък музей. Показваха документални филми и неща от живота на хората от полярните ширини в миналото и настоящето. Спрях се до една стара латерна, а до мен усетих най-възрастният пътешественик от експедицията да плаче. Беше възпитан и тих човек от старата генерация и празнува 95-ят си рожден ден на кораба, когато достигнахме до южния полюс. Никога не бях говорил с него до този момент. Вечно стоях отвън, а той излизаше рядко поради студовете. Попитах го дали е добре, а той с тих глас се обърна към мен и ми разказа как преди доста години бил заедно със съпругата си за първи път до ледения континент и колко много им харесала музиката от латерната тогава в добрите стари времена....Сега когато половинката му не беше вече сред нас, бил дошъл да види за последно любимия си континент и да чуе музиката на която тогава си държали ръцете....Ето такива хора и моменти остават...трудно се говори за подобни неща и често, когато се опитаме да ги опишем не се получава каквото сме искали..

Великите истории са като великите филми, които гледаш със сърцето и се губи, когато се опиташ да ги разкажеш.. Cещам се веднага за "Cinema Paradiso" (Nuovo Cinema Paradiso) и за "The Legend of 1900" (La leggenda del pianista sull'oceano) на Торнаторе, онези които са ги гледали ще разберат какво имам предвид. Cтаваше въпрос за вдъхновението, в такива неща го намирам. Да се направим щастливи или нещастни до голяма степен зависи от нас самите, обема на работата е един и същ:)

Кое е мястото на което мечтаеш да отидеш, но все още не си посетил?

Faroe Islands и района около реката ЛИ в Китай (Li River or Li Jiang), където бих заминал утре, но се опасявам, че ще ме поставят под карантина като се върна, а за две седмици на едно място ще мухлясам. :)

Кои са следващите дестинации, които са в графика ти за тази година?

След броени дни заминавам да отразявам най-голямата миграция на жеравите в Северна Америка (80% от тях идват всяка година през март).Те са едни от най-старите същества на планетата и са единствените оцелели от ерата на динозаврите.

Следват: Патагония, Италия (планинските части),от там директно към Финландия, Мурманск и към Северния полюс (по-точно географски Северен полюс), където ще бъда на кораб и откъснат от света отново за 28 дена. Този път през Арктическия регион на Русия (Novaya Zemlya в Kara Sea, Severnaya Zemlya в Laptev Sea, и the New Siberian Islands в East Siberian Sea), няколко седмици в България, както всяка година, обратно в Щатите и два месеца в Индия (октомври и ноември).

Какво за теб е Фото Форум?

Едно прекрасно място, където можем да споделяме кадрите си със себеподобни души. Има доста автори, които показват качествена фотография тук и е радост за сетивата. Нивото на форума доста се вдигна през последните години, което ме радва! Естествено пускат се и доста снимки, които са като направени от падащо дете с телефон и ми се искаше да има подобен контрол както е при 35photo.pro например, където трябва да минеш през одобрение първо като изпратиш портфолио, за да качваш там. Така ще се запази/подобри нивото, a хората ще споделят единствено най-добрите си снимки, както по принцип би трябвало да бъде според мен. Това, което екипът на форума прави е огромен труд и доста хора не го оценяват, като постоянно се оплакват за какво ли не.

Аз гледам положително на нещата и в момента, когато видя поредната тема от сорта на" Всичко умре, срина, загина..." с лека усмивка се питам, защо се мъчите да пишете тук и страдате, живота е престъпно кратък... :) Форумът си е супер, когато виждаш доброто, красивото и оценяваш труда на другите.

Сещам се за Исус, когато вървял през пустинята със сподвижниците си и попаднали на гниещ кон.. Всички започнали да се оплакват колко лошо мирише и се отдръпнали, единствено Исус се доближил, клекнал пред коня и казал: "какви прекрасни зъби има"...

Какво ще пожелаеш на хората, които сега започват своя път към фотографията?

Прекрасно хоби, полезно занимание, което ни движи, и професия е! Ако наистина сте се запалили продължете, четете и практикувайте! Няма заместител на онова, което ще научите от собствен опит! Бъдете здрави, останалото го има по магазините:)