Назад към детството:) Композицията ми допада! Без бликовете по лицето и синкавия оттенък на кожата щеше да е по гот според мен.
Някой ни е гледал отвисоко:) Харесва ми гледката, детайла и дълбочината! Може би с по-малко небе?
Малко тъмни идват и този и другия кадър.
Прекрасна! ...но защо са тези сини петънца по периферията на косата!?
Бих покрил ръката, защото както е в момента светла и необработена дърпа погледа от лицето.
Харесва ми! Но може би с малко по-малко място(въздух) от долу. И другото което е че може голямата торта да е в дълечината. Така ще се получи по-добър фон.Нр толкова на фокус. Лично мнение без капка заяждане.
Хубав поглед и гледка, но е попрегореличка сякаш...
Много добра, пред вид трудните условия ... (поради високия контраст има известна загуба на детайл в наи-тъмните сенки)!
Харесва ми. Виждам го и като квадрат.
Бих резнал малко отдолу колкото да не се вижда палатката, но иначе прекрасен кадър!
!Харесвам лявата ноздра на нослето ,страхотна асиметрия видно от другите кадри на хубавия Модел... ,нека се сбъднат мечтите ти...
Ириса си изсветлил повече от необходимото . Получил ефекта стъкло .
Харесва ми каквато е. Малко беличко горе не ми пречи, и бялото е цвят. А кропът би унищожил почти перфектната композиция и би изгонил човека горе до ръба. За мен сюжетно важен е предния план, останалото е фон и трябва да си стои като фон.
Малко липсва острота, иначе приятно. Току-що много приятно светнаха няколко залезни облачета точно там :)
Хубав кадър, но матрицата е за сериозно продухване :)
Разби ме авторе, чудесна е! След като малко и се порадвах се замислям, че е могло с крачка назад и може би леко надолу да накараш близкият скален масив да сочи в ъгъла...
Връзките са ок и даже кефят, ама металното разсейва излишно, както и снежината на ухото на това кадърът да е Перфектен. :)
Интересен ракурс, прекалено ми е ярко и остро осветлението, можело е и малко по лицето да се поработи - има бликове. В черно/бяло щеше да е по-добре може би. От мен е бронзът ;)
Не, не само майкиге, а всеки който е държал дете в ръцете си невярвяйки как се е появило това малко и безпомощно мърдащо човече, не е спал през нощите докато порасне, безпомощен, когато плаче и щастрив, когато се усмихна. Хубаво е предадено, върна ми спомена за едни много щастливи мигове.
Невероятно вълнуващ кадър! Душицата златна, с какво любопитство вижда за първи път толкова много неща. Ех, бе, philip, разтопи ме!
Ако не виждате всички степени на скалата мониторът ви не е настроен добре.
Красиво е. Но според мен небето е в повече - аз бих отрязала половината от него. :)