Ако не виждате всички степени на скалата мониторът ви не е настроен добре.
Хубав поглед! Въпреки, че хоризонтът е почти по средата, не ми се иска да се намалява небето ... най-добре би било с още от морето в долната част, ако има такава възможност ... ;)
Много добър! Класика! Ех, ако имаше още 5 мм. зад темето! Съжалявам, че трябва да го кажа!
Красива светлина! Маааалко напрежението в пръстчето ме напряга, но пак ми харесва :)))
Хубаво е! Ох, бих почистила ръчичката, дето се подава отдясно... :)
Много приятни цветове. Иска още малко въздух отгоре и повечко острота.
Хубав поглед (... с още малко отпред и отдясно ;))!
Spiinnaker Tower - Portsmouth. Харесвам ми. Бих кропнал малко небето.
Хубав кадър! Добре е сенките в стъпалата да се пооправят, че се съзава впечатление за нещо недовършено там. Успех!
Хубава, в красива слънчогледова рамка ... но ми се струва, че 'рамката' много натежава! Ако ще е портрет, добре ще е да е в по-едър план детето ... (бих кропнал отгоре цялото небе, отдолу по-малко ... може и до квадрат ;) )!
Много хубаво ... аз бих махнал половината небе.
Красиво и непосредствено композиран портрет. Едната ръка стои прекрасно и сякаш гали водната повърхност...аз, като зрител очаквам нещо подобно и от другата, но тя ...е :(
Красиво портретче! Можеше да опиташ леко да приглушиш тази светла жълта точица отзад на вратата,или да я махнеш изцяло.
Красиво е! Ако в кадъра присъстват свещи, е добре да са запалени.
Липсва въздух над и под обектите :)
Благодаря на всички за хубавите думи! :-) Марти, с удоволствие сядам да драсна няколко реда по въпросите ти. :-) С течение на времето от начините, които пробвах най-много ми допадна да снимам в ръчен режим с автоматично исо. Контролирам скоростта и блендата, а фотоапарата ми определя исото. Да, понякога не успявам да реагирам и навреме да вдигна скоростта или да променя блендата ама ... случва се. :-) Поради това блендата обикновено я държа по-отворена и основно "пипам" скоростта. Рано сутрин или късно вечер е голямото предизвикателство, когато (при Никон) постоянно въртя основния диск (диск за основни команди, от който правя корекция на скоростта) и малкия диск пред спусъка (диск за подкоманди, от който променям блендата). Когато светлинните условия ми позволяват да достигна скорост над 1/800 или пък 1/1000 напрежението ми пада и се чувствам по-уверен, че мога да реагирам адекватно в доста от ситуациите. В по-динамична ситуация гледам да не падам в скоростта на снимане под 1/1600, когато светлината го позволява. :-) Относно този кадър с чучулигата, с риск да бъде малко досадно ще изпадна в повече подробности. Скоростта: Да, когато забелязах, че се случва момент, в който модела почти нямаше движение, нарочно свалих скоростта драстично, но не и безразсъдно. Поех изключителния риск всичките ми кадри да бъдат "омазани", но исках да накарам фотоапарата да запази много ниско ниво на исо. Надявах се, че в момента, в който чучулигата се кротна и спокойно оглеждаше наоколо ситуацията без да се движи много-много, ще успея да направя поне един свестен кадър на ниска скорост. В момента, в който птицата застана неподвижно, започнах да въртя диска за сваляне на скоростта и само слушах при всяко натискане на бутона все по-бавното щракване на затвора, като дори задържах въздуха си, за да избегна всякакво възможно трепване и само се молех птицата да не се раздвижи, а да стои така мирно още няколко секунди. Честно казано, дори не отчитах точно стойностите на скоростта, с която снимах, естествено стремях се да не е съвсем безразсъдно - знаех, че е ниска, защото мярнах, че свалям дори под 1/100, но не прекалих много под това. Концентрацията ми беше върху стойностите на исото, изписани във визьора, с цел да натисна исото максимално надолу. Естествено използвах бийнбаг за стабилност. Блендата: Според наблюденията ми от предния ден, очаквах някъде в тази зона да се появи "модела" - гледах, че няколко чучулиги доста често ровеха между тези мускари в търсене на храна. Участъкът е доста тесен, покрай пътя между Алепу и морето, и когато залегнах да чакам в "засада" преди изгрева си мислех, че модела най-вероятно ще бъде много близо. В тази ситуация предположих, че ако отворя блендата максимално (т.е. на 5.6 при моя Никкор 200-500), заради късото разстояние/близостта до обекта, най-вероятно няма да постигна достатъчно добра дълбочина на рязкост (DOF) и е възможно само очите на птицата да бъдат хванати във фокусната равнина. В такива моменти на близост, при дребен модел като този дори и части от сантиметъра са важни, за да се хване в достатъчна рязкост не само око ами и клюн, криле и дори опашка ако може, разбира се в зависимост от позата, в която е застанала птицата. Освен това, мислейки за композицията и как да хвана повече от прекрасната атмосфера, в която се бях потопил, много ми се искаше да хвана в кадъра на фокус и поне няколко от растенията (Мускари, Кукувиче грозде), та затова реших да затворя малко блендата, за да постигна няколко идеи по-голяма дълбочина на рязкост и да се моля модела да застане неподвижно поне няколко секунди. :-) Наблюдение, проба, експериментиране, анализ, отново проба с цел подобрение и... късмет. Това е моята рецепта! :-)
Разкошно дърво, прекрасна мъгла, но защо в монохром? А и долната 1/3 е излишна.
Около дървото не се е получило добре ...
Красиви силуети и отражения! За да се акцентира на тях и да се подобри композицията, обаче, можеше да махнеш половината небе, както и отдясно малко! ;)
Много хубаво, жалко че част от крилото липсва
Чудесен момент! И цветовете също! Само да не са отрязани лапичките... ;)
Ако не виждате всички степени на скалата мониторът ви не е настроен добре.
Първоначално погледа отива на светлата част - бокетата. Може би с градиент би се уравновесил кадъра - да светнат крилата и да отиде погледа върху кокилобегача