Стабилизация

Проблемът с размазването на снимките при неподходящи скорости на затвора се решава традиционно чрез използването на статив, монопод или просто чрез закрепването на фотоапарата неподвижно по друг начин. Разбира се употребата на статив е свързана с допълнителни неудобства, породени от тежестта и обемността му, както и от бавното боравене с него.

С напредването на електронните технологии в края на 20 век, се появяват и първите системи за оптична стабилизация, които в много отношения решават проблемите с нестабилността на камерата при заснемане с ниски скорости или телеобективи. В основата на системата за оптична стабилизация стои плаващ оптичен елемент, контролиран от сложна система от датчици, регистриращи вибрациите и микромотори, отклоняващи оптичния елемент в зависимост от подадените от датчиците сигнали, така че да бъде компенсирано трептенето на ръката на снимащия. Пионери във въвеждането на тази система са Панасоник при видеокамерите и Никон при фотоапаратите. През 1993г Никон представят на пазара първият модел компактен фотоапарат с означение VR(vibration reduction), a 2 години по-късно японският гигант Canon създава подобна система с означение IS(image stabilizer) за варио обектив 75-300мм, предназначен за огледално-рефлексните камери Canon EOS.

С навлизането на дигиталната фотография много фирми разработват собствена система за оптична стабилизация. Оказва се, че тя е особено необходима при компактните дигитални камери с телеобективи, чиито малки сензори са все още с ниска чувствителност и рядко позволяват постигане на качествено изображение над 100-200ISO. Освен популярните и добре познати VR на Никон и IS на Canon, свои системи и означения въвеждат и марките Panasonic - OIS (optical image stabilizer), Sigma – OS (optical stabilizer) , Konica-Minolta – AS (AntiShake), Sony - SSS(Super Steady Shot) , Olympus и др.

Задължително трябва да споменем уникалността на оптичната стабилизация при Sony, Olympus и Pentax. Единствено при тези фирми стабилизиращият елемент не се намира в обектива, а е стабилизирана самата матрица. Това технологично решение дава възможност за стабилизация на всички обективи, поставени на съответните камери и спестява много допълнителни средства за специална стабилизирана оптика на притежателите на марката.