Ревю на обектив OLYMPUS 45/1.8
На 30 юни 2011 г. Olympus предложи на фотографската общественост три нови апарата от системата М4/3 и два нови обектива. Апаратите от третото поколение на Pen – E-Pl3, E-P3 и E-Pm1 със своите отлични качества бързо се наредиха сред популярните камери на пазара. Нещо повече – те станаха убедителен конкурент (още отсега!) на DSLR-ите от ниския и в някои случаи и на средния клас.
Особен интерес предизвика обективът 45 mm F1.8, защото той с ясното “портретно” фокусно разстояние еквивалентно на 90 мм в класическата филмова фотография и с добрата светлосила – 1,8, е чудесен инструмент в ръцете на един запален фен на портретната фотография, като дава възможност на фотографа да приложи едно от най-важните изобразително-изразни средства – селективната острота. Това са изначалните предпоставки при портретната фотография, а с теста по-долу ще разберем как стоят нещата на практика.
Исках работата с обектива да бъде при най-обикновени практически фотографски условия, не исках да затъвам в научна разработка, за да бъда най-полезен на четящия тези редове. Поставих обектива на моето Е-Pm1 и снимах често пъти при светлинни условия далече от идеалните - в пицарии, сладкарници, при снеговалеж и т.н. С други думи не търсих идеалната светлинна обстановка, още повече, че за мен добрите фотографии стават при по-необичайни условия. По-голямо внимание обърнах на портретни снимки, но не пренебрегнах и снимките на улицата, в превозни средства и др. Всъщност исках да изясня приложимостта на този обектив и неговите плюсове и минуси.
Най-напред да изясним неговата конструкция. Дизайна, разбира се, е въпрос на вкус. За мен обектива има много добър вид сходен с най- скъпите обективи – стилен, функционален, приятен. Дали е метален? Със сигурност байонетът е. Тялото също изглежда метално, но не можах да намеря подходящите данни в литературните източници. Оптическата конструкция е от 9 лещи, част от които са асферични (няма ED стъкла) в 8 групи. За бокето услужливо се грижат 7 ламели. Какво е то ще видими по-долу в снимките.
Предпоставките за един добър обектив са налице. Сега да видим как се държа той в практиката на снимачния процес.
Първото което ми направи силно впечатление е изключително бързият автофокус Нямам научна методика да го измеря, но мога да кажа, че той е по-бърз от повечето DSLR с портретен обектив, с които съм снимал. Сравних го с макро обектива Sony 50/2 поставен старият ми Sony A500 и той работеше по-бързо, особено при малко светлина. Освен това е практически безшумен – нещо което е полезно и важно при снимането на видеоклипове. Не можах да видя недостатъци и в прецизността на фокусирането. Установих, че в около 90% от ситуациите при недобри светлинни условия обективът се справи превъзходно. При автофокуса очевидно конструкторите на обектива са сполучили.
Второто – лек, компактен и удобен за работа с широк, функционален пръстен за ръчно фокусиране.
Третото – остър още при отворена бленда 1,8, като остротата му се подобрява значително още при бленда 2,2. За мен бе изненада, че дори и при бленда 16 понижаването на общата острота вследствие на дифракционните явления не е особено драстична.
Четвърто - и дисторсията и хроматичната аберация и винетирането са пренебрежимо малки и при най- отворена бленда.
Снимките които показвам по-долу съвсем не са някакви върхови постижения, някои от тях са дори клишета, но са с главна цел - тестване на обектива в реални условия. Всичките са снимани в Jpeg, защото е известно че в 3-тата генерация на PEN тези файлови формати са особено добри и почти не изискват постобработка.
Характеристики :
Фокусно разстояние |
45мм |
Конструкция |
9 оптични елемента в 8 групи |
|
|
Мин. разстояние за фокусиране
|
0.5м
|
Резба на филтъра
|
37мм
|
Ламели на диафрагмата
|
7
|
Максимална бленда
|
F1.8
|
Минимална бленда
|
F22
|
Диаметър
|
56мм
|
Дължина
|
46мм
|
Тегло
|
116г
|
Снимки при различни условия :
Всички тези снимки показват, че Olympus 45/1,8 е един превъзходен обектив и то с приемлива цена за качествата си. Бих го харектиризирал като типичен обектив за портретна фотография, но и категорично и за Street снимки. Начина на дефокусиране на задния план също е приятен и ефектен. Светлосилата му позволява да се фотографира и при недостатъчно светлина. А бързината на фокусиране е просто вълшебна. Всички снимки съм правил без предварително натискане на бутона за автофокусиране. Като известен недостатък намирам, че най-близкото разстояние за снимане е 0,50 m. Искаше ми са да снимам някой неща в по-едри планове. Също и диаметърът на филтрите, които се употребяват е 37 mm, а те се намират по-трудно. Общите му качества са според мен са толкова добри, че тези “недостатъци” могат спокойно да се забравят!
доц. П. Абаджиев '2012