6 часа в Париж

6 часа в Париж

дата 15.10.2014 г.  |  автор Рафи Марукян - fotorafi  | 

    Париж,столица на любовта, стилица на модата. Бих оприличил Париж с млада, красива, кокетна и шармантна госпожица. Елегантна и модерна, но запазила  красотата си от миналото. Ежегодно ухажвана от над 30 милиона туристи от цял свят. 

    По идея на Шарл дьо Гол , успяват да съхранят образа на стария, готически и бароков  център на Париж. Новото строителство, модерният Париж е изместен в квартала Дефанс. Тук е построен най-големия в Европа търговски, бизнес и административен център, Дефанс. Огромни небостъргачи стигат до небето. За 6 часа в Париж успях само да се докосна до столицата на света, да се влюбя в този изключителен град, за да кажа: "Обичам те Париж, ще дойда пак да видя твойте музеи, да пия вино в Монмартър, да седна на кафе на Шанз елизе и да снимам красотите ти."

Страници:  1

Коментари    
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.
  • Малкият човек/ Little man

    От Станка Петрова Белевска


    Всеки ден срещаме хора по улиците, които изкарват препитанието си със събиране на вторични суровини от кофите за боклук. Обикновено това са роми. Някои от тях изкарват така прехраната си временно, за други това е постоянно занимание. Хубавото е, че те са намерили начин сами да се препитават, а не чакат на помощи. Когато разбраха, че искам да ги снимам, едни изразиха надеждата, че това ще промени живота им, че като пусна снимките, някой може да се смили и да си намерят по-добра работа. Други решиха, че ще продам снимките и ще спечеля пари от това на техен гръб и не желаеха да бъдат снимани. Обещах на един от тях, когото тук ще нарека Андрей, да не показвам снимки с него, за да не го види случайно някой от приятелите му и да му се подиграва. Наскоро излязъл от дом за сираци, той се опитваше да издържа семейството си - още непълнолетната си жена и детето си, със събиране на отпадъци, като с нетърпение чакаше жена му да навърши пълнолетие, за да може да излезе от България. Каза ми: "Бях с един българин във Виена. Там обаче се живее по-добре, в Пратера имаше баня за бездомници и можех да се изкъпя, и гладен не оставах, макар че не успях да си намеря работа и се върнах". Към нас се приближи възрастен мъж, който караше количка с пълен чувал с отпадъци. "Ето с този бяхме във Виена" - каза ми Андрей. Повече не го видях. Казаха ми, че си е намерил работа. Може би потенциалната възможност да бъде показан от мене го е накарала да потърси нещо друго, от което няма да се срамува. Младият човек по-трудно се примирява и винаги има повече изходи.
    Още след първия контакт с тези хора, установих, че тяхната работа мирише. Въпреки че носят куки за закачане и измъкване на бутилките и ръкавици, дрехите и сякаш телата се вмирисват. Преди да предадат отпадъците, те ги вадят от чувалите и ги сортират. Цветната пластмаса струва по-евтино и когато е смесена, се заплаща на по-ниската цена, затова всичко се разделя.
    Само след няколко часа стоене близо до пункта за вторични суровини, установих, че хората, прехранващи се от кофите за боклук, са много. Някои се занимават с това инцидентно, други от време на време, когато има нещо за предаване, а трети - постоянно. Това съвсем не означава, че всички в Столипиново са в нужда, много от жителите на квартала живеят в къщи на по два-три етажа и някои от тях, докато бездействат на улицата, наблюдават как моите герои събират и мъкнат отпадъците към пунктовете.
    Сборният пункт на събирачите на вторични суровини е под една бетонна плоча на 200-300 метра от мястото за предаване на пластмасата, където хората се пазят от слънцето или от дъжда. Тук сортират пластмасата, почиват си и пият кафе. На това място направих снимките.
  • Пред Вечността се преклони

    От Валентин Манолов


    Не е от онези магични/героични истории на хора, победили непобедимото и изкачили грандиозни върхове, по-скоро е от онзи тип истории, които те карат да се замислиш върху нещата, които правиш. Защо правиш това, което обичаш и обичаш ли ИСТИНСКИ това, което правиш? Отдаваш ли на Природата полагащото й се уважение...?
    Следващите редове написах единствено с идеята и надеждата, прохождащите планинари да почерпят от горчивия ми опит и да се постараят да не повтарят моите грешки, защото на местата, на които ходим, понякога най-малката грешка може да ни струва най-скъпо...
    В крайна сметка, на този свят нищо не е "на всяка цена"!
    Дано ви хареса и дано постигна целта си!
    Приятно четене :)