Чужденец в Тайланд част II

дата 03.01.2019 г.  |  автор Ярек Чепурной - yarek  |  www.yarek.pw

 

 

Определено освен храмове, и темпъли в Банкок има още много какво да се види. Особено ако добре понасяте изпепеляваща жега и задуха. Един вид разхлаждане и приключение обеденено в едно е предвижване с познато на целият свят транспортно средство наречено Тук-тук. Тази триколка управлявана от непознат тайландец е много добро повдигане на настроението и адреналина. Возейки се опитах се да разбера принципа по който целият град се движи по пътища и кой е спредимството. Стигнах до извода че с предимство е по голямото транспортно средство или по бързото :)

Един факт който трябва да знаят туристи и тревъл фотографи. Повечето забележителности дори да са в ремонт, разбирай обградени със скеле и бълват от тичащи работници, пак могат да бъдат посетени от туристи, което е чист вид печалбарство, защото нито можеш да видиш желания обект нито хубав кадър да му направиш, но на входа на компкса любезно ти вземат такса за входа, за тях това е нормално. Точно за ради тази причина на мен ми липсват кадри от доста забележителности на Банкок. 

Доброто най такъв голям град е че винаги има още какво да се гледа. След жалкия ми опит да обядвам максимално НЕ люта храна, (тук е раят за любители на люта храна, а аз не влизам в това число) отправихме се към следващият комплекс на храмовете.


По път към поредната забележителност успях да извадя апарата и да направя някой кадър от Тук-тука (не е препоръчително за хора с лош баланс на тялото и проблеми с вестибуларния апарат )

 

 

Успяхме да намерим отворен храм, след изкачване на доста повече стапала от тези които имаме на Шипка, стигнахме до върха с панорамна гледка към града

 

 

 

 

 

 

 

След като еуфорията с танца приключи, минути по късно слънцето залези и ние вече по хладно продължихме към хотел, за да се освежим и да излезим пак за да видим нощинят живот на този така претрупан от хората град.

 

 

След бордящо къпане в най-необичайния за мен бассейн с гледка към забързаният град, отправихме се към един емблематичен скай бар който се разполага от горе на един от небостъргачите, а именно барът в който беше сниман филъм Ергенски запой. Skybar Vertigo and Moon bar


Голямо разочарование за мен беше когато още на първия етаж ме накараха да си оставя статива долу в шкафчето, (с фотоапарат може, но със статив не може, после разбрах защо) Качихме се, чак на 61 етаж, поръчахме си питиета, аз естествено почнах да обмислям как да си стабилизирам "компактното" 5д мк3 за да направя някой нощен кадър. За щастие успях да се провра между цветята и да сложа апрата на парапета, държейки го за кайшката, натисках спусъка с притеснение от това че вятъра ще ми развали кадъра. Успях да направя няколко попадения, върнах се към компанията и осъзнах защо със статив нямаше как да стане 
1. много народ в бара

2. страхотен вятър 

Със статива щях да съм като слон в стъкларски магазин.

 

 

Изпихме си коктейлите, слязохме и решихме да се поразходим малко из улиците край хотела. Желанието за разходка много бързо се изпари щом видяхме плъхове с размери на котки обикалайки по край нас. На път към хотела успях да щракна един кадър който го наричам "да живее каналната мрежа" 

 

В заключение на тази част искам да кажа че Банкок е голям, бърз, добре организиран, шарен, различен, на места опасен мегаполис. Чист е само по основните булеварди и забележителности, криввайки малко извън туристическите улици, веднага виждаме другата страна на монетата, плъхове, неприятни миризми и мърсотията. Но въпреки това, този така чужд по култура град задължително трябва да се види от всеки който реши да ходи до Тайланд. 

На нас ни предстояха още няколко дена но не в Тайланд а на остов Ко Самуи, който е съвсем различен от забързаната столица Банкок, за който ще разкажа в другите фотописи.

 

Страници:  1

Коментари    
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.
  • Синигери в Борисовата градина

    От Александър Петров


    Синигерите са много полезни птичета. Хранят се с доста вредители, включително и молците, които съсипват години наред листата на софийските кестени. Те обаче имат проблем зимата, особено, когато падне сняг. Не могат да си намират лесно храна.