Автор: Lalinda
Дата: 25-09-09 23:53
Няколко нави от Иван Методиев специално за колекционер като Луксор по темата, от стихосбирката му "Гъзове и облаци" (1994):
Подписва шефът новия указ и сладко попр*два.
Разцъфтяват тополите, в П*рламента - нежен дъх на пр*дня.
***
из "НАВА И ВУЛГАРНОСТТА КАТО ПЪРВО ОСВОБОЖДЕНИЕ"
Поезията нава сякаш най-добре съвпада с динамиката на времето. Хората са напрегнати, подлудени - нямат сили да четат дебели книги, нито имат пари да си ги купят. Това, което могат да вземат от изкуствата, те искат да го получат с един поглед. Нава постига целта с един звук, един образ, едно действие, едно вдишване и издишване. Какво значи да се постигне нава? Да направиш вдишване и издишване едновременно. Но поради самата си краткост, нава поезията изисква огромни пространства от вътрешна тишина. Само така може да се реализира медитативната си енергия. Нужно е предварително очистване на съзнанието от непосилните напластявания на деня. Вулгарността е добър способ за това. С една псувня, българинът смъква от плещите си цели векове. Той не е така добродушно ироничен в псувните, какъвто например е турчинът, нито така бъбриво пъстър, като сърбинът. Но той може да бъде зловещо сугестивен. Да вземем само начина, по който един будкаджия се справи със своя конкурент и политически опонент: - "Да ти сера в г*за!". Ако читателят успее да си представи как на практика би станало това, картините на Бош или Дали ще му се сторят залъгалки за малки дечица. Или да вземем историята за оня българин, който от ядене на развалена храна получил такова разстройство, че трябвало в "Пирогов" да му преливат ла*на. Но да навлезем в дълбоката философия, за да видим, че ако индусът постига истината чрез съзерцание на пъпа си, българинът е отместил гледната точка съвсем малко по-надолу - "Питай си х*я!". Интересно защо се говори за някакви въпроси, "що никой век не разреши": - Какъв е смисълът? Какво е Бог? Как Бог сътвори света? Защо живеем? Накъде да вървим? - Питай си х*я. Е, да, всичко това е отвратително, разбира се, и аз не се съмнявам, че извисените нашенски интелектуалци пъ*дят така да се каже, тайно от себе си. Мнозина се възмущават, че вулгарното навлезе в поезията. Те го отдават на маниерничене, на изчерпване или на лошо възпитание. Възможно е. Но нека не се забравя и това, че екзистенциалната аксиома на българина съдържа едно "ще ми пр*днат на к*ра", което не би могло да се каже по никакъв друг начин. Вулгарното е ефикасен взривен механизъм за първично очистване. Добрата псувня избистря мисълта с един замах. Именно тя може да осигури онези няколко мига тишина след взрива, в която да прозвучи истинската нава.
|
|