Автор: nomadsl
Дата: 20-10-07 23:18
Муза без спонсор е като овца без пастир. Връзката между тях е безкрайна и многолика. Тя е от чувствено груба - притчата за Содом и Гомор /содомия/, безкрайните анекдоти за овчаря и козичката, до чувствено поетична - в Песни Соломонови възлюбеният кичи своята любима с всички прелести на анималистичното царство /очите и на кошута, снагата и стройна, като сърна и т. н./.
Тя е също и изцяло духовна - овцата е най-скъпият дар, който пастирът полага в нозете на своя бог, ритуално заколвайки я. Но агнецът е също и знак за власт и мощ - облякъл божия гняв той е мечът на възмездието от Апокалипсиса на Йоан.
Но в условията на капитализъм и комерсиализация на артистичните ценности, неизбежно възниква въпросът за разходите на поета, пастира и спонсора, който менажира своята овца-муза. Така се дефинира и понятието за цената, която кандидат музата трябва да положи, самофинансирайки се, в нозете на артиста за да бъде одарена с тази чувствена и поетична роля.
Но все пак любовта си иска техника, както казал Иванчо, когато го попитали защо обува високи ботуши, преди да отиде при козичките да ги т...кова. Защото - отвърнал той - трябва да им сложиш задните крачета в ботушите, че много бягат.
|
|